За брака, научно и задълбочено ☺
Между брака, от една страна, и затвора, казармата и училището, от друга, има една съществена разлика, която изключва всякакво сравнение между тия така различни институти. И училището, и казармата, и тъмницата имат определен срок, докато в брака няма никакъв срок. Знаейки например колко години трае обучението в училище, ти напъваш сили и най-после свършваш. А щом докопаш дипломата – сбогом, училище. Така ей с казармата, където със закон е определен точно срокът на службата. Така е най-после и в затвора. Осъждат те, произнасят ти присъдата и макар тя да е тежка, ти знаеш срока и виждаш края на мъчението си, колкото и далечен да е той. А в брака няма такъв срок. Затова много добре разбирам оня нещастник, който на двадесет и петата годишнина от женитбата си, т.е. на своята сребърна сватба, произнесъл пред жена си следната реч: „Виждаш ли, жено, ако преди двадесет и пет години, в деня на нашата сватба или, да кажем, на другия ден, те бях убил, вече да съм отлежал двадесет години затвор и от пет години да съм свободен. А сега!…“
Трудността да се реформира бракът се състои в това, че никой досега не е изяснил същността на брака. Нима може да се приеме като разрешение на въпроса едно мнение като следното, изказано от един философ: „Бракът е морално единство, основано върху аморални отношения; стремежът за утвърждаване на собственото „аз“ почива върху отричането му; удвояването на собствените задължения се основава върху отказ от половината от собствените права.“
Или може би вие мислите, че другите науки, всяка от свое гледище, биха могли да кажат за брака нещо по-положително от философията. Мене ми се струва, че ако бих взел интервю от тях, ще се получат приблизително следните отговори:
Историята: Бракът е един от редките случаи в историята, когато завоевателят се покорява от завоювания.
Математиката: Бракът е сбор от две неизвестни величини, от които трябва да се извади корен квадратен. Резултатът би трябвало ла бъде минус. Дори ако се получи един плюс, уравнението все пак завършва с бракоразводен процес.
Литературата: Бракът е интересна повест в някои случаи и роман с много хубаво начало, наподобяващо лирична поема, но често с лошо съдържание и най-често с неочакван край.
Граматиката: Бракът е съществително от мъжки род, което в живота се подчинява на правилата на женския род. Единствено число има само в граматиката, а множествено число само тогава, когато се състои от повече от две лица.
Геометрията: Бракът се състои от две паралелни линии, които вървят успоредно в живота и никога не могат да се пресекат.
Физиката: Бракът е физическо явление, при което две тела трябва съвместно да пазят равновесие, имайки обща, но въображаема опорна точка, в резултат на което губят бързо равновесие.
Химията: Бракът е съединение на два елемента, всеки от които запазва особеностите си. Всяка капка киселина, попаднала отвън, предизвиква реакция и го разлага на съставните му елементи.
Географията: Бракът – това са два полюса, които при сближение достигат температурата на екватора, а при отдалечаване възобновяват полярната си температура.
Както виждате, и тия отговори с нищо не ни приближават към решението на проблема. Затова не би било зле да оставим науката на мира и да се обърнем към хората. Бракът е институт, създаден от човека, а човекът е същество, което има и преживявания. Нима той няма най-голямо право да каже своето мнение. Невъзможно е, разбира се, да се обърнеш към всекиго поотделно, но ако се обърнем към представители на различните професии, техните отговори биха били, струва ми се, следните:
Търговецът: Бракът е търговско предприятие, основано от съдружници, което може да преуспява само тогава, когато по-младите не го крадат.
Войникът: Бракът е превзета крепост, която никога не е запазена от неприятелски нападения.
Свещеникът: Бракът е всекидневен „Отче наш“, в който трябва да се изговорят само думите: „Но избави нас от лукаваго.“ Мнозина добавят още и: „Не введи нас во изкушение.“
Лекарят: Бракът е заразителна болест, която носи сама в себе си своето антитоксично противодействие. Болният се чувствува най-добре при висока температура. При ниска температура състоянието му е лошо. Диета не се препоръчва, защото тя само влошава положението.
Съдията: Бракът е временно помирение на две враждуващи страни.
Аптекарят: Бракът е горчив хап, правен по остаряла рецепта, според която предварително се овалва в захар, за да може по-лесно да се преглътне. Въпреки това често засяда на гърлото.
Журналистът: Бракът е добър само като уводна статия, и то без печатните грешки, които изменят смисъла му (което е почти невъзможно).
Книжарят: Бракът е книга, която се чете с удоволствие в първото й издание, по-рядко във второто, а като застарее и мине към класиката, губи всякаква стойност.
Железничарят: Отначало, докато минава през тунела, бракът е увеселителен влак, малко по-късно той става пътнически, а след това непоносимо товарен. Сблъсквания стават почти редовно на всички кръстопътища.
Раздавачът: Бракът е препоръчано писмо, обикновено погрешно адресирано, което е интересно само докато е затворено.
Телефонистката: Бракът е връзка между два номера, които се разбират много добре, докато някаква външна намеса не прекъсне връзката или не се намери някой трети, както става по-често.
Спортистът: Бракът е скок, при който не е важно колко високо ще скочиш, а как ще паднеш. Някои падат твърдо на двата си крака, други на един, трети – на колене. Най-често се пада обаче на оная част от тялото, която е предназначена за седене.
Артистът: Бракът е драма, която никога не се играе пред публиката, а когато все пак получи аплодисменти, това само значи, че е лошо изиграна. Вината за лошата игра най-често се пада на режисьора, когото публиката не вижда, или на суфльора, който на някои места подсказва реплики, които няма в текста. В разрез с всички литературни правила в първото действие главните действуващи лица проявяват богати и изразителни душевни преживявания, които разкриват цялата сила на таланта на изпълнителите. В следващите действия силата намалява и драмата завършва без всякакъв ефект и затова е по-добре изобщо да не се играе до края.
Илюстрация: Branislav Nusic by Marian Avramescu
Снимка: Zanka Stokic & Branislav Nusic, 1925
