Луи Арагон е автор на много стихотворни сборници, романи, поеми, публицистика, есеистика и исторически произведения. Член на Академията Гонкур, деец на Френската Комунистическа Партия, участник в Съпротивата, доктор на науките на Московския и Пражкия университети. През 1939 г. се жени за руската писателка Елза Каган, сестра на Лиля Брик (любимата на Маяковски). Арагон е носител на Международната награда „За мир между народите” (1957), членува в Световния съвет за мир. Той популяризира съветската литература във Франция и подкрепя дисидентите в СССР. У нас е познат с книгите си „Човекът комунист” (1948), „Комунисти” (1950), „Избрани стихотворения” (1956), „Страстната седмица” (исторически роман за 100-те дни на Наполеон, 1959), „Орелиен” (роман, 1966), „Лъжата-истина” (1983), „Върхове над съня” (стихове, 1986), „Умъртвяване” (1993) „Не понасям истини приети на вяра” (Никола Вапцаров, Луи Арагон, 2009).
(1897 ~ 1982)
Младите хора мечтаят. Старите си спомнят.
Честността нерядко е безразсъдна.
Любовта е между двама души в различни видове самота.
Оптимизъм – ето това е лукса на великите хора.
Функцията на гения се свежда до създаването на мисли, които след 20 години ще станат достояние и на кретените.
Който се стреми към абсолютното, се отказва от щастието.
Жената е бъдещето на мъжа.
В живота нищо не изглежда така, както си го представяме.
Езикът, какъвто и да изглежда, се свежда до едничкото Аз и ако повтарям някоя дума, тя се отърсва от всичко, което не съм аз, докато не се превърне в органичен шум, чрез който се изявява моят живот.
Няма никой освен мен на света и ако от време на време имам слабостта да вярвам в съществуването на някоя жена, достатъчно е да се приведа над нейната гръд, за да чуя шума на моето сърце и да се разпозная. Чувствата са само езици, улесняващи упражняването на някои функции.
Нося в левия си джоб портрета си, приличащ твърде много на мен: това е часовник от кафява стомана. Той говори, отбелязва времето и нищо не разбира. Всичко, което е аз, е неразбираемо.
На тоя свят любов щастлива няма
Човекът нищо не владее Нито сила
ни слабост ни сърце Разтваря вдигнал ръст
ръце но сянката си вижда паднал кръст
и щастието не докосва даже с пръст
Животът ни стена е всичко разделила
на тоя свят любов щастлива няма
Животът е войник останал без патрони
за друга участ бил е на света роден
защо в зорите да се буди всеки ден
щом вечер пада на безделието в плен
Живот признай го сам и стига сълзи рони
на тоя свят любов щастлива няма
О моя обич о любов ти моя рана
ранена птица аз те нося в свойта гръд
извръщат взор след нас и думите шептят
които сплитах сам по дългия ни път
преди във взора ти да срещнат гибел ранна
на тоя свят любов щастлива няма
Отлита времето уви не се повтаря
и нека двете ни сърца ридаят с жал
без мъка кой ли тук прочувствено е пял
и кой за трепета в гръдта не е скърбял
и сълзи не е лял с ридаеща китара
на тоя свят любов щастлива няма
Не няма тук любов която не проклина
не няма тук любов кръвта да не смрази
не няма тук любов без мъки и сълзи
не няма тук любов без всичко да срази
дори и любовта към моята родина
на тоя свят любов щастлива няма
но ние с тебе пак обичаме се двама
* Portrait of Aragon by Matisse
Снимки: Quotesgram, Pinterest, Aforismi - Meglio.it., Wikiwand
