„Предпочитам да бъда гарван на сватба, а не славей на погребение.“

АПОКАЛИПСИС

Всичко ще се оправи:

ще върнем земята на хората –

ще имаме достатъчно хляб и месо,

яйца и зеленчуци;

ще направим индустрията си

модерна и екологична –

ще имаме колкото си щем хладилници, консерви, перални и телевизори.

Но, кажете ми:

Какво ще правим с нашите души?

Какво ще правим с озъбената си алчност, какво ще правим с братоубийствената си страст за власт, какво ще правим с избухналата като спукан цирей омраза, какво ще правим с нашата мъст, която като усойница показва съскащата си глава от ямата на устните ни – ако не й посочим жертвата, тя нас ще удуши:

Спасете нашите души!

Какво ще правим с празнотата, която зина в нас – ние сме като разсъхнали се каци: обръчите на диктатурата, които ни стягаха /и ни сплотяваха/, са разкъсани – разпадаме се, виното на вярата ни изтече; всичко в нас – в сърцата, в мозйците ни, в лимфите, в кръвта ни, в червените и в белите ни кръвни телца, в клетките ни – всичко се руши:

Спасете нашите души!

Както ембриона в мрака на утробата всмуква характера и навиците на майката, така и ние всмукахме в себе си миналото – всеки от нас е една тоталитарна мини държава: няма плурализъм, няма демокрация, няма свобода на мисълта, няма свобода на словото; във всекиго дебне един Сталин, един Хитлер /не си ли с нас – против нас си!/ дай му власт и ще размаха брадва и камшик:

Спасете нашите души!

Ние приехме свободата като свобода да грабим, като свобода да клеветим, да лицемерим, свобода да мразим, свобода да насилваме, да изнасилваме, свобода да убиваме – както слънцето, което дава живот на тази Земя, същото слънце може Земята да опустоши:

Спасете нашите души!

Ние сме слънцето, ний сме земята, ний сме дъжда, ние сме вятъра, ние сме бурята; свободата ни лиши от усещането, че някой друг е виновен за нашите нещастия – от всички самоизмами, от всички заблуди, химери и утопии, от всички илюзии, от всички оправдания свободата ни лиши:

Спасете нашите души!

... И чакаме с уплашена надежда глас Господен

 да ни напъти,

                  да ни утеши.

О, мъчна участ – да си свободен...

Спасете

нашите

души!

1992

Избрано от: Стефан Цанев: „Спасете нашите души!“, изд. Bulart
Снимки: trud.cc, mg-babatonka.bg