На 25 декември в Черно море близо до Сочи се разби самолет ТУ-154 – трагедия, която отне живота на 84 пасажери и 8 членове от екипажа. На борда на военния самолет, изпълняващ специален полет до Сирия, пътуваха артистите на Академичния ансамбъл за песни и танци на Руската Армия “А.В. Александров”, обществени деятели, журналисти – всички те, отправили се да поздравят руските военнослужещи за Нова година. Сред загиналите бе и известният лекар-реаниматолог и филантроп Елизавета Глинка, известна като доктор Лиза.
Целият живот на доктор Лиза бе посветен на нуждаещите се – болни, бездомни, бежанци и гладуващи. Като лекар, граждански активист и ръководител на фондация „Справедлива помощ”, тя самоотвержено приемаше участие в много спасителни операции и хуманитарни мисии, рискувайки живота си, оказвайки материална и медицинска помощ на деца и възрастни, попаднали в критични ситуации. Благодарение на нейната фондация, в цялата Русия бяха създадени хосписи, където на всички нуждаещи се предлага психологическа помощ, а на умиращите – достоен завършек на живота. Доктор Лиза създаде и социална инициатива, която осигури храна за бездомните в Москва.
За живота, спасението и смъртта, с думите на Доктор Лиза.
Всеки спасен, изтръгнат от ада на войната живот е преломен акт, предотвратяване на едно почти извършено зло.
Идва момент, в който не трябва да се бориш с болестта, а да облекчиш съществуванието на болния.
Ще спасявам деца, докато не свърши войната. Или докато не ме убият.
Умът ми не го побира – как е възможно да укоряваш някого за това, че спасява човешки животи?
Страданието е неотменна част от нашия живот. Не съм виждала живот без страдание.
Подобно на всички и аз се боя от смъртта, защото не зная какво има там. Но като човек вярващ и религиозен, мисля че там навярно всичко е по-добро.
Животът е бумеранг – кратък бумеранг.
В хоспис ”Вяра” пациентите, независимо от своето вероизповедание, често намират утеха и сила да се справят с изпитанията. Но това не означава, че атеистите не се справят със същите проблеми. Те имат различен поглед към живота и намират сили и мотивация така, както и вярващите, но по други пътища.
Ние никога не сме сигурни в това, че ще се върнем живи, защото войната – това е адът на земята. И аз зная, за какво говоря.
Източник: kefline.ru
Снимки: wikimedia.org, ZnichKa