"Всяка мисъл, всяко желание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо желание, то е обезсоляване."
За солта, като сила и живот – беседа на Учителя, държана на 25 март 1917 г. в София
Вие сте солта на земята; ако солта избезсолее, с какво ще се осоли?
(Ев. Матей 5:13)
Своята реч на планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: Вие сте солта. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – Вие. Кои вие? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, Вие подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата сол разбират сила на равновесие – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, на дъното им турят товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата сол разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на човешкото тяло. Когато организмът изгуби солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички болести. Казват за някого: Той е неврастеник. Аз казвам: Той е изгубил солта си, неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо? Защото е изгубил Божествената сол, която е основна сила за крепене човешкия живот на земята.
Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място, това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, човек чувства слабост. Вие всички сте изпитали това. Страстите не са потребни за хора, които имат сол, а само за онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: Вие сте солта, и ако солта изгуби своята сила, т.е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпчи от човеците. А защо именно да се тъпчи обезсолялата сол? Тъпкането е реакция, за да се осоли пак солта. Когато страдате, това е тъпкане; изхвърлят ви ангелите навън между хората, и вие ставате слаби, защото сте обезсолели. Ако сте били богати, осиромашавате; ако сте били умни, оглупявате. Изгубвате солта си, а щом изгубите солта, изгубвате и смисъла на живота, и тогава се явяват всички противоречиви учения, дали хората да се женят, да имат ли деца, да обичат ли жените си и т.н. Явява се епикурейската философия, според която човек трябва да има много жени, да опита всичко. Може да опитате всичко, но тогава ще бъдете изхвърлени и тъпкани от всички разумни хора, докато се осолите, и след това ще дойде вторият процес, ще дойде светлината, ще просветне в ума ви и тогава ще разберете защо страдате. Ще разберете, че тези неща не са в съгласие с живота. Всяка мисъл, всяко желание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо желание, то е обезсоляване. Турете това желание да се потъпче малко, да се осоли. Когато някой мъж тъпче жена си, нека тя си каже: Тъпчи ме, за да се осоля. Мъж, който е тъпкан от жена си, показва, че няма сол. Често у българите, когато някой боледува, и дойде мечкаринът, ще даде на мечката да го потъпчи, да го осоли, и ще оздравее. Тази сила се крие у всички хора. Съвременните учени хора са я нарекли различно, а окултистите са я кръстили с много имена, едно от които е названието магнетизъм. Като има тази сол, човек е магнетизиран. Щом имате тази сол, ще чувствате по лъжичката приятна топлинка – сутрин ставате с приятно разположение; ако нямате сол, ставате неразположени и първият, който ви се яви насреща, ще го нагрубите; скачате отгоре му, гневите се, а това гневене подразбира, че този човек ви моли да го потъпчите малко, за да се осоли. Този, който дойде да го потъпче, има тази сол и веднага ще възстанови равновесието на разгневения. Аз искам да проверявате на опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит, защото ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: Като станеш, ще отидеш на лозето си да го прекопаеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш. Ако си съдия, ще разгледаш делата си и т.н., и вие ще го разберете. Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята.
Българите се лекуват, като се тъпчат: то е един приятен масаж, приятна разтривка. Тази сол е необходима за вас, тя е необходима за организма, на физическото поле, за вашите чувства и мисли. Законът е общ, както за физическия свят, тъй и за ангелския, тъй и за Божествения. Съвременните философи кръщават качествата от духовния свят различно, например човек със сол те го наричат морален, а човек без сол – неморален. Казват за някого: Този човек е високоинтелигентен, разумен, подразбира се, че у него има закон за равновесието, има сол. Разумността – е сол, т.е. под думата разумност се разбира онова състояние, когато всичките човешки способности са в условия за работа. Солта съставлява почвата. Без сол не може да има нищо в света, па и земята без сол би била една пустиня, всичко би изгинало. Солта е тор, който се е набрал от години. След нея идат други сили, които градят нашия организъм. За да не изгубите солта си, вие трябва да се пазите от незаконни пожелания. Някои питат: Я ни кажи, защо сме слезли от небето? Всички сме слезли, за да научим, че незаконните желания имат лоши последствия, и да разберем, че човек, който няма сол, е далеч от Бога. Хората искат свобода, затова Господ ги праща на земята, но им казва: Живейте според закона на моята свобода. А лошо е у хората това, че всеки иска свобода само за себе си. Според Божия закон, трябва да разбираме отношенията, които съществуват между нас. Законът на солта е туй, което желаеш за себе си, не го отказвай на другите. Давай им възможност и те да развият своите способности. Ако някой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждаш, някой язди на кон, не казвай: Е да е на мене този кон! Благодари, че си има кон. – Той е достоен за него. Виждаш хубава къща, добре мебелирана, не я пожелавай. Ако имаш сол, ще имаш всичко, което ти е потребно и необходимо.
Ако нямате достатъчно количество сол, ще бъдете безсолни и ще кажете: Животът не е нищо, освен ядене и пиене. Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядеш, по-лош ще станеш. Искаш да направиш човека по-добър, нахрани го, ако е гладен; напои го, ако е жаден, и като го нахраниш с хляб и вода, дай му малко от твоята солчица, и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпление. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един–два часа, като му се смели храната, кажи му: Хайде сега да се поразговорим. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви. Затова Господ ти го изпратил през този ден.
Често хора ми се оплакват, че били неразположени, нещастни, а аз им казвам: Знам това, защото и аз съм на земята. – Да, но твоето положение е съвсем друго от това, в което сме ние. Разликата е само в това, че аз имам повече сол. Ще ти дам от моята сол, но ще трябва добре да я използваш, да я разпределиш добре. Като имаш малко подкваса, ще си задържиш от нея за друг път. Като ядете мляко, оставете си от него подкваса, а не да казвате, че децата я изяли. Препоръчвам на съвременните хора да не дояждат, защото такива хора Бог ще ги задигне. В такъв случай ще приличате на онзи българин, на когото дали пари назаем, и той тръгнал да си накупи с тях непотребни предмети. Заемодавецът, като видял това, поискал парите си назад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш. Когато Бог види, че вие не употребявате живота на мястото му и злоупотребявате с него, Той си го взима. Колцина от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? – Защото не умеете да използвате живота. Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора, със здраво сърце и тяло. Съсредоточете ума си към солта, към този елемент на равновесие и подигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите наричат прана, т.е. сила, която носи живот в себе си. Той се намира във въздуха, в храната и във водата – от там се извлича. Сега ще ви кажа как да ядете. Ще започнем в този свят с яденето. Когато почнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите от себе си всяко недоволство. И малко хляб ако имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една приятност. А сега какво става? Жената готвила цели часа, какво не е турила в яденето за вкус, и действително отлично ядене е приготвила, дохожда мъжът отвън недоволен, намръщен, жената остава като попарена и ето че всичката сол отива. Втория ден – жената пък недоволна от нещо, ядете и не усвоявате нищо от тази сол, защото сте недоволни. Недоволни са и мъжът, и жената. Мъжът казва: Жена ли е това? Децата казват: Майка ли е това? Втория път мъжът купува месо, масло и яйца, пак недоволни всички вкъщи. За да си доволен, приготви се и си кажи: Всичко е отлично, жено. Като дъвчите храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплакват: Как се живее с една четвърт килограм хляб. В една четвърт килограм има достатъчно сол, за да се живее. Но нашето недоволство създава неприятностите. Казвате си: Празен ли ми е коремът, нищо не разбирам от това ядене. Празен е не твоят корем, а твоят ум и сърце. Правил съм различни опити с храната, ял съм по две ябълки и малко хляб, и съм бил доволен. Не е в многото, а някой път и малкото с благодарност се благославя. Не пренебрегвайте тази малка сол в света, тя е като малкото житно зрънце, от което се раждат велики неща. Първото нещо, което ни предстои, то е да превъзпитаме това чувство на недоволство, което съществува у нас. Мъжът донесъл една четвърт килограм месо, една четвърт килограм хляб, да се благодари на Бога за това: тогава ще се умножи, защото в живия магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елемент, колкото са необходими, за да ви задоволят. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Ако всички приложите този велик закон за благодарността, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Не мислете, че вие сами работите в света. Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното зърно. При всичко това ние сме деца, които каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дете, което не целуне баща си, когато той му донесе нещо, то няма сол. Някои родители казват: Моето ангелче, ангелче е то, но без крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги целуне, тя е ангел без крила. Днес Господ тъпчи хората, осолява света, и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататък иде доброто. Желая ви, като си отидете в къщи, да добиете поне един грам солчица, за да бъдете полезни членове на вашето семейство, общество, народ, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бъдете умни, добри, трудолюбиви и работливи.
От книгата,"Солта". Сила и Живот. ИК„Жануа-98“, 1999
Изображения: petardanov.com
