Преди повече от 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва „История на българите“, която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Малко след това се появяват два руски превода, а през 1886 г. идва и българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново. Така в навечерието на големите политически събития – Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си сериозност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история. А това само по себе си е достатъчно, за да се говори и пише за голямото историческо значение на Иречековата „История на българите“. През 1879 г. Иричек пристига в София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение, а в периода 1881-1882 г. е и министър. По-късно става председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека. Големи са заслугите му за организиране на учебното дело в България и създаването на редица културни институти и опазването на българската старина.
За нравите български, с думите на чешкия историк и приятел на народа ни, на когото Алеко отделя специално място в своя „Бай Ганьо”.
(Бай Ганьо във влака, Илия Бешков)
„Мисли си бай Ганьо от кого да узнае де живее Иречек, нашият историограф. Иречек е живял в България, обича българите, ще иде бай Ганьо у него: „Добър ден” – „Дал ти бог добро” – и може да го покани в къщата си; защо ще си дава паричките по хотели?”
„Бай Ганьо у Иречека”, Алеко Константинов
„Тая книга има за цел да осветли безпристрастно и съгласно тогавашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и могъщ народ, а в новите времена поради неблагоприятни за него обстоятелства съвършено забравен.“
За „История на българите”
„Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.”
„За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Декември, 1881
„Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.”
„Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”
„България е с население два милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.”
”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единия мрази другия и няма по между им съгласие)
В писмо до Симеон Христов – Пиротчанец, феврyapи 1880 г.
„ – А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!”
„Бай Ганьо у Иречека”, Алеко Константинов
(Josef Konstantin Jireček, Jan Vilímek)
Снимка(заглавна): К. Иречек, 1884, снимка на Димитър Атанасов Карастоянов, Научен архив на БАН
