Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен ~ Жорж СИМЕНОН

Неговият инспектор Мегре се превръща в емблематичен образ, който се подвизава в 75 от романите му и още 23 разказа. Белгийският писател Жорж Сименон е един от най-плодовитите писатели на 20 век, който удържа на думата си да пише по един роман на месец и в продължение на близо 40 години създава над 400 романа. Роден на 13 февруари 1903 г. в старинния университетски град Лиеж, Жорж се научава да чете едва на 3 години. На 15 вече работи като репортер в "Газет дьо Лиеж", където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета, а три години по-късно публикува и първия си роман. В Париж, литературният съветник на всекидневника "Матен", Сидони-Габриел Колет му дава ценен съвет: "Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне." На въпрос на журналист, с коя литература се чувства най-тясно свързан, Сименон назовава имената на Гогол, Чехов и Достоевски и някои съвременни американски автори. Той става член на Белгийската кралска академия за литература на френски език, а произведенията му достигат до милионите му читатели на почти всички езици.

(1903 ~ 1989)

Никога не съм се интересувал от себе си, но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм познавал (самият автор твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: „Кой съм аз?“

Чета и углавния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога.

Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен.

Давайки домашни задания, учителите се целят в учениците, но улучват родителите.

Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един друг и пишат един за друг.

Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж.

Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдава как живеят децата.

Съществува само един морал – този, с помощта на който силните поробват слабите.

Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие.