Мъдростта на времето
Decimus Iunius Iuvenalis, познат като Ювенал е един от най-известните римски поети – сатирици. Оскъдни са сведенията относно негова личност, но се предполага, че е роден между 55-70 г. на новата ера, по време на управлението на император Нерон или веднага след него. Във време на морална гнилост и политическа разруха, Ювенал създава своите 16 остри сатири, чийто език често е арогантен и циничен, затова пък – искрен. Алчността, глупостта, суетата и несправедливостта са пороците, които го провокират да пише: „Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха”. Годините потапят творчеството му в забрава, за да възкръсне отново по времето на Карл Велики и да продължи да се издава и до днес.
Трудно е да не се пише сатира.
Добродетелта я хвалят, но тя самата страда.
Едва ли ще се намери дело, в което причина за спора да не е жена.
Въздържай се от спор – спорът е най-неизгодното условие за убеждаване. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкова повече се забиват.
Нито една добродетел не изкупва пороците.
Нищо, което не е приятно за слуха или зрението, не трябва да пристъпва прага на къщата, в която има дете.
Мъдростта не би казала нещо, което e противно на природата.
Възрастните трябва винаги да помнят – да не дават на децата пример лош.
Лошите хора се опасяват от постъпки, боейки се от наказание; добрите – заради любовта си към добродетелта.
Първото наказание за виновния е това, че не може да се оправдае пред собствения си съд.
Никога не можеш да приведеш толкова отблъскващи и срамни примери, че подир тях да няма още по-лоши.
Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха.
Единствено добродетелта ни показва пътя към спокойния живот.
Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави човека смешен.
Езикът е най-лошата част на лошия слуга.
Заради живота забравят за жизнените цели.
Никой не се задоволява да греши само толкова, колкото е позволено.
Знатността е само и единствено в доблестта.
Какво е славата, дори и най-голямата, щом е само гола слава?
Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание.
Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.
Мъдрият има граници дори за добродетелта си.
Мъдростта побеждава съдбата.
Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави достоен за подражание.
Не е ли благосклонна съдбата към тебе, каква полза от големия ти пенис?
Никакво доверие на външността.
Нито един зъл човек не е щастлив.
Няма по-противно чудовище от развратния скъперник.
Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето.
Отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа.
Печално е да се крепиш на чужда слава, защото с падането на тези устои се разрушава и цялата сграда.
Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, за да състави от тях добродетелния човек.
Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.
Да посветим живота си на истината.
Изображения: Wikiwand, Wissenmedia