За жените като танц, за жените като сняг - с усмивка от големия български художник, карикатурист и издател на хумористичния вестник „Щурец”

 
(7 март 1893
~ 18 ноември 1944)

Жената и танците

Жената до 20 години е танц-кръжок за изучаване хватките и стъпките.
На 20 години прилича на ръченица. Играе лудо и изморява възрастните играчи.
На 25 години – „Кокарача“, колкото повече се играе, толкова повече се изучава и може да се играе всекога, когато се пожелае.
На 30 години – фокстрот. Много лесно се схваща. Нужна е само учтива покана от страна на кавалера.
На 35 години – танго. Играе се плавно, не лудешки, но затова пък доставя удоволствие, даже и на околната среда.
На 40 години – валс. Дълго се играе и доставя удоволствие само на опитни играчи.
От 45 години нагоре – старинен кадрил – не се предвижда в програмите на никой бал.



Снегът и жената

Снегът и жената си приличат по това, че снегът пада по повелението на природните закони, а падането на жената зависи само от нея.
Снегът и жената остават чисти само ако нема наблизо хора.
Снегът най-напред пада и след това се омърсява, а с жената става тъкмо обратното.
Жената до едно време обича да се хлъзга, а след това почва да се подхлъзва.
За да се подхлъзне една жена, не е нужно непременно да има лед. Това може да стане и в топла стая.

Райко Алексиев

 

Източник: Държавен архив Пазарджик
Изображения: Сватбен портрет на Райко Алексиев и актрисата Весела Грънчарова, 1939. Източник: ДА „Архиви“
Картина „Момиче в гората”, Райко Алексиев