Писателка Хелен Линдън Гоф става позната на малки и големи с артистичния си псевдоним Памела Травърз. Тя създава образа на любимата гувернантка на децата Мери Попинз – млада дама с голям чадър, бели ръкавици и закачливи искри в иначе строгия поглед. Родена през 1899 г. в Мерибъро, Австралия, Памела от малка обитава чудния свят на приказките, обича животните и дори нарича себе си „кокошка“. Започва да пише още в юношеството си, а през годините работи като секретарка, танцьорка, журналистка и актриса. Историята за Мери Попинз се ражда през 1934 г., докато Памела се възстановява от тежко заболяване, а невероятният успех на първия роман е последван от продълженията  „Мери Попинз се завръща“, „Мери Попинз отваря вратата“, „Мери Попинз в парка“, „Мери Попинз от улица Черешово дърво“ и други. Травърз никога не се омъжва, но споделя работата и жилището си с дългогодишния съквартирант Мадж Баранд. През 1940 година, писателка осиновява 6-месечният Camillus Hone и твърде безсърдечно се отказва от неговия брат-близнак, с изявлението, че може да се грижи само за едно дете. За да направи правилния избор, писателката се консултира със своя астролог, който я съветва да избере първородното дете. Братчето му Антъни е върнато обратно в Ирландия при незаинтересованите от него роднини. Е, както казва Мери Попинз, сътворена от Тревърз: „Мразя да  бъда добра”.

Веднъж щом си възприел една история, не можеш да избягаш от нейната съдба.

Писателят е, в крайна сметка, само половината книга. Другата половина е читателят и от читателя писателят се учи.

Мит, символ или традиция бяха думите, които в началото слагах отгоре на всяка страница, защото редакторите обичат големи и неясни заглавия.

Можете да питате всичко, което си пожелаете, за творчеството ми, но никога няма да говоря за себе си.

Не знаете ли, че всеки има своя собствена приказна земя?

За мен няма отговори, а само въпроси, и съм доволна, че въпросите продължават вечно.

Не отрязваш част от въображението си, за да направиш книгата детска. Защото, ако си честен със себе си, нямаш никаква идея къде детството свършва и започва зрелостта. Всичко е безкрайно и едно цяло.

Ние си отиваме. Но мъдростта, която се съдържа в нашия отиващ си живот, независимо колко го отричаме или игнорираме, е това, което остава.

(Julie Andrews, Walt Disney and P.L. Travers at the premiere of „Mary Poppins“, Disney Enterprises)

„Aз винaги cъм зaeт. Дa нe въpшиш нищo, e нyжнo мнoгo вpeмe, фaктичecки цялoтo вpeмe нa чoвeк oтивa, кoгaтo нe въpши нищo.“
Мери Попинз се завръща

„3eмятa бъpзo ce въpти, нo бeз дa ce нaклaня, дa нe ce paзплиcка пo нeя oкeaнa.“
Мери Попинз се завръща

 „Kaквo e иcтинcкo и кaквo нe e? Moжeтe ли дa ми кaжeтe, или пък aз нa вac? Haвяpнo никoгa нямa дa нayчим пoвeчe oт тoвa, чe кaтo миcлиш зa eднo нeщo, ти гo пpaвиш иcтинcкo. И тъй, aкo Maйкъл e миcлил, чe дъpжи в pъцe иcтинcкaтa Лyнa, тoй нaиcтинa я e имaл.“ 
Мери Попинз се завръща

Изображения: Valerie Lawson's Dancelines, ippogrifostampedarte.com