Всички знаем добродетелите, на които ни учи Толстой – да обичаме хората, да се трудим, да правим добрини, да не се гневим, да не прахосваме пари. Дневниците на големия руски писател свидетелстват за голямата му битка със собствените недостатъци и пороците, които заклеймява. Следващите извадки разкриват, че нищо човешко не било чуждо на Лев Николаевич, който изглежда до преклонна възраст е бил в спор с демоните си.


И. Репин ~ Лев Николаевич Толстой босой, 1891

• 20 март 1852
Лягам да спя половин час след полунощ… Сутринта ще стана рано и ще се постарая денят ми да е възможно най-пълен. Проклет мързел! Какъв славен човек щях да бъда, ако той не ми пречеше.

• 10 януари 1854  
1) Лежах. 2) Обезсърчих се. 3) Ядосах се  ударих котката и изобщо забравих за правилата. 4) Почнах да гадая.

• 15 юни 1854
Ако изминат три дни, през които да не съм сторил нищо в полза на хората, ще се убия. Помогни ми, Господи!

• 23 юни 1854
По време на прехода до Силистра през май, минах през Букурещ. Играх и трябваше да се занимавам с пари. Положение, унизително за всеки, особено за мен. Написах писма  за Митя, лелите, Некрасов. Все още не зная, какво да предприема и затова не правя нищо.

• 4 юли 1854
Главните ми недостатъци  1) Неоснователност – под това разбирам  нерешителност, непостоянство и непоследователност. 2) Неприятен тежък характер, раздразнителност, излишно самолюбие, тщеславие. 3) Навик за губене на време. Ще се старая постоянно да наблюдавам за тези основни пороци и да си записвам всеки път, когато изпадна в тях.

• 5 февруари 1856
Държа се добре вече втори ден…

• 19 септември 1858
(Москва  Ясна Поляна.) Измих се. Правих гимнастика. Доста се освежих. Тръгнах. Наслаждавам се. Реших, че трябва да обичам и да се трудя, и това е. Колко пъти вече! Да обичам любимата си.

• 20 септември 1858
(Ясня Поляна.) Пристигнах. Уморен съм. Не обичах и не се трудих.

• 28 октомври 1859
Неделя. Едно средство за живеене – работа. За да работиш, трябва да обичаш работата. За да обичаш работата, тя трябва да е бъде увлекателна. За да е увлекателна, трябва да е поне наполовина свършена и да е добра. Cercle vicieux (порочен кръг), но какво да се прави… Гадаене на карти, нерешителност, празнота, тъга, мисли за смъртта. Трябва да изляза от това. Един начин има. Усилие над себе си, за да работя. Мина вече час, а аз нищо не съм направил.

• 9 март 1884
Всички работят, освен мен…

• 12 май 1884 
Рано е. Опитвам се да не пуша. Ставам. Но добре виждам своята негодност.

• 28 май 1884
Всичко, което правя, е грешно и аз страдам от това ужасно зло. Тъкмо аз, нелудият, живея в дом за луди, управляван от самите тях.

• 3 септември 1884
Ходих за гъби. Тъгувах. Ших.

• 8 септември 1884
Струва ми се, поработих малко.

• 5 декември 1888
Престъпно спах.

• 13 март 1903 
Отново всичко друго, но не и каквото трябва…

Източник: izbrannoe.com
Картина: И. Репин ~  Лев Николаевич Толстой на пашне, 1887 г.