„Според мен има само един вид хора. Хора.“
Харпър Лий е родена на 28 април 1926 г. и израства по време на Голямата депресия. Първите си опити в писането прави още на 7-годишна възраст, вероятно повлияна от близкия си приятел Труман Капоти, който й е съученик и съсед.
Издателството, което се наема да отпечата романа й „Да убиеш присмехулник“ не възлага много надежди на книгата, но тя моментално постига изключителен успех. Творбата печели Пулицър и е обявен за “най-добрия роман на всички времена“ във Великобритания.
През 1962 година по книгата й е направен едноименен филм с участието на Грегъри Пек.
Най-голямата чест, която можеш да отдадеш на един човек, е да му се довериш, че ще направи правилното нещо. Толкова е просто.
Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка…
Почти всички хора са добри, когато най-после ги видиш.
Човек може да съди враговете си, но е по-разумно да ги опознае.
Моментите, в които приятелите ти имат нужда от теб, са когато правят грешки. Те нямат нужда от теб, когато постъпват правилно.
Има хора, които са толкова заети да мислят за другия свят, че не могат да се научат да живеят в този.
В училище се влачех след образователната система на окръга Мейкомб и през цялото време ми се струваше, че ме мамят с нещо. С какво точно, не знаех, но не можех да повярвам, че щатът е предвидил за мене дванадесет години такава непобедима скука.
Умните хора не се гордеят с талантите си.
Не трябва винаги да показваш всичко, което знаеш.
Никога не знаем какво става с хората. Какво става в чуждите къщи, там зад техните затворени врати, какви тайни…
Дръж високо главата си и ниско юмруците си!
Това, че са ни победили сто години преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим.
Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай.
Може би ние се нуждаем от полиция, съставена от деца.
По-добре е да замълчиш, отколкото да се направиш на глупак.
Докато не се изплаших, че ще ми забранят да чета, не обичах да чета. Хората не обичат дишането.
Единственото нещо, което не се подчинява на общите закони, е съзнанието на човек.
Предразсъдъци, една мръсна дума, и вяра – чиста и свята, имат нещо помежду си: и двете започват там, където разумът свършва.
Хората виждат най-вече това, което искат да видят и чуват това, което искат да чуят.
Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник.
Книгата, която трябва да прочетеш, не е тази, която мисли вместо теб, а тази, която те учи да мислиш.
Нищо не е наистина страшно. Страшни работи има само в книгите.
Преди да мога да живея с друг човек, трябва да се науча да живея със себе си.
Всеки трябва да се учи, никой не се е родил научен.
Запомни това – винаги е по-лесно да погледнеш назад и да видиш какви сме били вчера, преди десет години. Трудно е да видиш какви сме в момента.
Тя бе почти влюбена в него. Не, това не е възможно, мислеше си: или си влюбен, или не си. Любовта е единственото нещо на този свят, което не е двусмислено.
Снимки: Fortune, TV Guide, The Japan Times
