Човекът, който сме прави живота ни такъв, какъвто е ~ Гай ФИНЛИ

В книгата си „Тайната на свободния човек“ Гай Финли застъпва революционната за западния свят идея, че, не битието определя съзнанието, а съзнанието определя битието. Животът е такъв, какъвто е, в резултат на изборите, които сме направили. А те зависят от нивото на съзнанието ни. Затова не е нужно да променяме света или хората, за да бъде животът ни пълноценен – достатъчно е да променим самите себе си.

Ако изборите, които сте правили досега, са ви карали  да се чувствате недоволни и непълноценни, трябва да престанете да обвинявате тях и да разберете, че проблемът се крие в избиращия – т.е. в самите вас!

Вие и онова, което ви се случва всекидневно сте отражение на начина, по който живеете. Подведени сме да смятаме, че животът ни прави такива, каквито сме. Истината е, че човекът, който сме – нивото, на което съществуваме, - прави живота ни такъв, какъвто е! Ето затова нищо не може да се промени в действителност за нас докато не проумеем, че нашето нещастие не произхожда от събитието, а че ние избираме начина, по който преживяваме това събитие. Нека разгледаме казаното току-що малко по-задълбочено.

Ние смятаме , че събитията ни се случват и , че тези събития са добри или лоши, приятни или мъчителни. С други думи, чувствата ни са отражение на онова, което ни се случва. Ето защо, докато действаме от позицията на настоящата си житейска гледна точка, първият ни подтик, винаги когато се чувстваме нещастни, е да се опитаме да променим условията, които виним, задето се чувстваме по този начин – вярваме, че като променим заобикалящата ни действителност, която ни прави нещастни, ще сложим карай на нещастието си. Всъщност този подход никога не дава резултат и никога няма да даде, защото причината да сме недоволни и нещастни, не е събитието, а нашата реакция спрямо него.

Какво означава за вас това, което току-що научихте? Всичко! То означава следното:
Можете да се освободите от негодуванието към работата си, защото истинското мъчение не е в онова, което правите, а в начина, по който
разсъждавате.
Можете да се освободите от опитите си да промените другите хора, защото вие самият сте онова, което ви притеснява в тях.
Можете да се освободите от страха от непредвидени промени или предизвикателства, защото всъщност в миг на предизвикателство се налага да се изправите срещу самия себе си.

А най-хубавото от всичко е, че можете да се освободите от непосилната и невероятно мъчителна за вас задача да смятате, че вие сте отговорни за начина, по който е устроен светът. Единственият свят, за който сте отговорни е собственият ви вътрешен свят: светът на мислите и на чувствата ви, на импулсите и на желанията ви. Начинът, по който живеете, се определя от това, доколко ясно можете да прозрете в този свой вътрешен свят. Тази нова гледна точка е безопасна и в крайна сметка в нея се корени целият личен успех, защото , когато човек знае къде не бива да стъпва, жизненият му път е безопасен и щастлив.

Нали няма да отидете в кухнята на съседа си, за да поправите собствената си счупена мивка? Тогава защо ви е да се опитвате да промените външния свят, след като той не е нищо повече от отражение на вътрешния ви живот? Не се опитвайте да променяте външния свят. Променете собственото си отношение към него и мирогледа си. Когато промените себе си, ще промените света, поне доколкото засяга вас, защото вие сте собствения си свят. Ето един простичък начин да се изрази това: вътрешното обуславя външното.

Това не  е толкова трудно за разбиране, колкото изглежда на пръв поглед. Да разгледаме един пример. Ако човек, който пише писмо, обърка правописа на някаква дума, грешката възниква първо в съзнанието му и едва след това се появява на хартията. Човекът не може да поправи грешката на листа, ако преди това не я поправи в съзнанието си. Ако не проясни съзнанието си, грешката ще се повтаря на хартията до безкрай.

Несъмнено забелязвате паралела с човешките проблеми. Хората се опитват да поправят външните грешки, вместо да коригират начина си на мислене, и така се объркват, защото несъзнателно те все още са приковани към машината, която прави грешки.

Ето затова е толкова важно да проумеете тази поука. Вашето неудовлетворение от живота се дължи на собственото ви разбиране  за живота – на начина, по който живеете, - а не на последствията, които собствените ви разбирания за живота ви носи. Да се опитвате да промените живота си, без преди това да промените съзнанието си, е все едно да се опитвате да убедите себе си, че въртележката в лунапарка ще ви отведе от едно място на друго. Ако ви е омръзнало непрекъснато да се въртите в кръг, спомнете си, че можете да слезете, когато си поискате.

Да се опитвате да промените това, което получавате от живота, без да промените себе си, е като да обличате сухи дрехи върху мокрите и да се чудите защо продължавате да треперите.

Цялото ни нещастие е заключено в представата ни за това кои сме ние и как би трябвало да се отнася към нас животът.

Когато потулим някое нещастие, ние едновременно с  това губим от поглед  и причината  за него.

Нищо не задържа вниманието ни върху даден проблем повече от усилието ни да го забравим.

Да страдате сега, за да бъдете щастливи в бъдеще, е също толкова безсмислено, колкото и да се хвърлите зад борда, за да изпитате впоследствие облекчението, че ви спасяват.

Търсенето на удоволствие с цел облекчаване на страданието е като да тичаш подир вятъра, с цел да се разхладиш.

Нещастието не ни връхлита отвън, а извира отвътре.

Единствената пречка между вас и живота без ограничения, е властта, която по погрешка сте дали на своите страхове и съмнения.

Ние имаме абсолютно условна зависимост да възприемаме нещата като стойностни, само ако някой друг признава стойността им.

Да се чувствате значими, защото други хора или събития са ви издигнали, е все едно да живеете в пясъчен замък, построен за вас на брега на водата.

„Тайната на свободния човек“, Гай Финли, изд. Хермес
Снимки: Guy Finley