„Здрав е само оня, на когото самото му съществуване носи радост.”
Търси се новият, истинският човек ~ фрагмент от книгата на големия наш лечител „Хигиена и лекуване на душата”
„Цял свят вика: къде е истинският човек, който ще ни спаси? Нам е потребен истински човек! Не търсете този човек. Той е у вас. Този човек сте вие. Това е всеки от нас! Как човек може да стане истински човек? Няма нищо по-мъчно от това, няма и нищо по-лесно, ако той го поиска.“
Александър ДЮМА
Прочутият атински мъдрец Диоген посред пладне дирил с фенер в стара Атина истински човек и напразно го е търсил. Веднъж, като дошъл на пазара, извикал, колкото му държал глас: „Хей хора!“ – когато наоколо му се струпал много народ, той казал на присмех: „Аз виках хора, а не пигмеи“.
По цял свят над вратата на всяка професия, над вратата на всяко занятие, винаги стои окачено обявление: „Търси се, дири се човек“.
Търси се истински честен човек, който може да запази индивидуалността си в тълпата, човек, който мъжки поддържа убежденията си, който няма да се побои да каже „не“, макар цял свят да казва „да“.
Търси се истински честен човек, който от каквато и велика задача да е обзет, да не допуща един от талантите му да намалее, да се изхаби.
Дири се истински честен човек, който не се спира пред границите на професията си; търси се човек, който намира в занятието си поприще за саморазвитие, образование, култура, за израбоване на дисциплина и издръжливост, за проява на характер и мъжество.
Дири се истински човек – освободен от ония проклети дребни недостатъци и слабости, които биха парализирали силите му. Търси се човек сърдечен, който винаги да е безстрашен. Дири се човек хармоничен, а не едностранно развит, който да не губи всичката си енергия само в една тясна специалност и който да не оставя да повехнат и умрат другите интереси на живота му.
Търси се истински честен човек с широки възгледи, който да не се спира насред пътя, който постоянно изработва и коригира своя мироглед. Дири се истински човек, който с умение може да свързва теориите със здравия смисъл, който няма да се остави да го изхабят училищното образование, нуждите на практическия ежедневен живот, истински човек, който винаги предпочита същественото пред привидното, който винаги тачи доброто си име като свое безценно съкровище.
Дири се истински честен човек, от когото да блика само огън и живот, но страстите на когото (без какъвто и да било мъртвешки аскетизъм) се покоряват на твърдата му воля; който слуша своята будна съвест; който обича всичко прекрасно, било то в природата или в изкуството, а мрази всичко низко, долно и почита другите наравно със себе си.
Бог наставлява човека да бъде прав, чист и великодушен, но той го наставлява да бъде и умен, изкусен, силен и сърцат.
На света е потребен истински честен човек, развит всестранно, човек, нервите на когото са изтънчени до най-крайна степен на възприятие, умът е образован, остър, проницателен, широк, либерален и дълбок; ръцете са чевръсти, очите – остри, чувствителни като микроскоп; сърцето – препълнено с нежност, великодушие и вярност. Целият свят дири именно такъв истински човек. Макар и да има милиони хора, които предлагат услугите си, все пак надали ще да се намери някой, който с достойнство да носи това звание.
В знаменитото си съчинение „За възпитанието“ Русо казва: „Понеже според законите на природата всички хора са равни и всички имат дарбата да изразяват своята човещина, за мен е без значение дали моят ученик се готви за армията, за някоя научна катедра или за адвокат. Природата е отредила на всинца ни да изпълним длъжностите на човешкия живот преди да изиграем ролята си в обществото. Ще живее именно от оная професия, на която се завзех да го уча. Когато изпълня това, той наистина няма да бъде нито войник, нито духовно лице, нито адвокат. Нека преди всичко бъде истински честен човек; съдбата може да го премести от едно занятие в друго, но той навсякъде ще бъде на мястото си.“
Според Емерсон, когато се обсъждала дадена кандидатура, Тайлеран винаги питал не за това, дали е богат някой, дали е получил назначение, дали е благонадежден, дали е на служба, но дали сам по себе си е нещо, дали се стреми да приложи своите дарби. Ето това е всичко, което дирил Талейран, което търси добрият държавник, което изисква здравият смисъл на целия човешки род.
Когато запитали Харфилд, още като дете, „какъв мисли да стане“, той отговорил: „Най-напред аз трябва да стана истински честен човек; ако не сполуча в това, няма да сполуча в нищо друго“.
Монтен казва, че нашата задача не е само да развиваме характера, чувствата или тялото, а да възпитаваме в себе си истинския честен човек.
Днес светът страда и боледува от недостига на истински човеци. За да могат да понесат достойно натиска на нашата концентрирана цивилизация, днешните жени и мъже трябва да имат безброй много качества. Те трябва да бъдат съвършено здрави. Защото липсата на болест не е още здраве; препълненият, а не пресъхналият наполовина извор съживява и разхубавява долината, през която минават водите му. Здрав е само оня, на когото самото му съществуване носи радост, за когото самият процес на живота е сам по себе си наслада; здрав е оня, който чувствува мощното туптене на пулса в цялото си тяло, който усеща живот във всяка своя клетка.
Може ли да има по-великолепно нещо от човек, от когото бликат изобилни сили и здраве? Тъжно е, когато виждаш как от нашите учебни заведения – чиято цел е да подготвят силни, независими, самостойни хора – всяка година хиляди млади хора встъпват в живота дребнаци, наместо мощни дъбове, папагали, наместо хора с глави, безпомощни, наместо независими, болничави, наместо здрави, кекави, наместо силни, прегърбени, наместо прави.
„И колко много са тия младежи, които много обещават, а пък между тях не виждаш нито един съвършен мъж!“ Характерът винаги се намира в тясна връзка и съгласие с телесната природа и несъзнателно я усвоява. Раздразнителният, сприхавият и болничавият човек не може да развие в себе си оная сила и живина в характера, които са достъпни на здравия, мощния и жизнерадостния човек. В човека има вродена любов към околните, чувство за оцеляване, устрем за достигане, заедно с това и вроден протест и презрение към отстранимата недостатъчност. Природата изисква от човека винаги да стои на височината на своето положение. Силата на най-могъщото същества на планетата с недорасли мисли, дребни чувства и мъртва любов не трябва да характеризира човека.
Висшият тип на човечеството вече занича през прага на днешния век и напира да прекрачи през него. Във време на прилив, на морския бряг, случва се да забележиш някоя вълна да залее пясъка много по-далеч от другите, минали преди нея, и си мислиш, че нито една няма да достигне нейната черта, но не щеш ли, след време цялото море я надминава; същото е и с човечеството: и там от време на време се явяват хора с една глава по-високи от другите, а по-късно даже „средният“ човек надминава и най-високата човешка вълна.
Аполес, знаменитият гръцки скулптор, се скитал дълги години из Гърция, изучавайки чертите на всички прочути хубавици, схващайки при едни израза на очите, при други – линията на челото или на носа, при трети – грациозното движение, при четвърти – красноречивото обръщение, за да създаде портрета на съвършената жена, оня портрет, от който се е възхищавал цял свят. Също тъй и бъдещият истински човек ще бъде комбинация на мнозина в един. Той ще поеме, ще погълне в себе си не слабостта и омразата, а силата и любовта на другите хора. Той ще бъде истински човек – човек на най-висшата духовна мощ, съсредоточен, уравновесен и винаги господар на себе си. Чувствителността му няма да бъде убита или затъпена с нарушаването на природните закони. Интересът му изцяло ще се отличава по впечатлителността си и ще реагира с най-нежните докосвания на природата.
И какво чудно творение ще бъде този бъдещ истински човек! С какъв благороден ум! С какви безгранични способности! С какви красиви форми, съвършени движения! И колко много той прилича на ангел в делата си и колко ще бъде способен да разбира Божията промисъл! Красотата, хубостта на света ще бъде той – образец на всички живи същества!
Най-първото нещо, което изисква всяко възпитание, всяка дисциплина, е да се приготви материал за истинския човек. Здравият материал винаги трябва да се състои от израснали, твърди, яки и снажни дървета. Такова дърво може да стане и за мачта, и за фортепияно, и за деликатна резбарска работа; но най-напред то трябва да стане материал. Времето и търпението отглеждат от малкото дръвце дърво. Също тъй и детето с дисциплина, възпитание се развива и става здраво умствено, нравствено и физически, зрее като материал за градиво. Когато разработва характера си, младежът ще има много голяма сила, ако встъпвайки в живота, твърдо се решава да мисли, че той е сам на себе си – тъй да се рече – банкер; никога да не забравя, че неговите банкови акредитиви ще се посрещат добре или зле, че ще ги приемат и употребяват навред или пък няма да имат никаква цена, според неговата лична репутация като честен и правдолюбив човек; че ако той остави да се протестира една от полиците му, репутацията му ще пропадне, а кредитът му ще се разсипе.
Ако младежът започне съзнателния си живот с твърдото намерение да говори винаги чистата правда, да изпълнява почтено и напълно всяко свое обещание, да извършва всяка възложена работа с най-строга точност и с пълно внимание към времето на хората; ако пази репутацията си като безценно съкровище, ако чувствува винаги, че погледите на всички са насочени към него, че не трябва ни на косъм да отстъпва от истината и от правото, то той ще се сдобие с неограничен кредит и всеобщо доверие: от него ще излезе благороден човек.
Какво струват дворците и скъпите коли, какво значи за нас, че някой си имал купища пари и власт, в сравнение със съзнанието на правдата, в сравнение с онова лице, което никога няма да побледнее пред гласа на обвинителя, в сравнение с онова сърце, което никога няма да трепне от изобличителния страх, с оная душа, която винаги може да се разтвори нашироко, без ни най-малко да се бои, че ще се намери в нея някакво петно? И знаете ли какво означава това, какво ще рече? Това е истинският човек, който не прави никому зло, никога не се съблазнява от чуждото и винаги в началото на всяко желание и в края на удовлетворението му присъствува само неизменният закон на справедливостта.
Жан Пол Рихтер казва: „Аз направих от себе си всичко онова, което можеше да се направи от дадения материал и никой не може да иска от мене повече“.
Истинският човек е най-великото явление във вселената. Всички векове досега са се опитвали да създадат, да произведат неговия съвършен образец. Най-добрите между нас са само поличба на онова, което трябва да се яви. И каква е нашата задача тук, на земята? Да вървим към този идеал и да го пазим свещен от живот в живот.
Снимки: petardimkov.com
