Любовно от големия наш творец
Лика Янко (1928 - 2001), Двама влюбени - 1995
Тази, що обичах и обичам,
тихо спи на моята ръка.
И към спомените ли надничам,
все до мен я помня, все така.
Помня как из пътя прошумяха
покрай мен веднъж във светъл час
тъмни плитки на девойка плаха.
Не,
от по-преди я помня аз.
С тази, що обичах и обичам,
хвърлях на врабчетата зърна,
сричах над букварчето и сричах
през онези мили времена,
през които ясно бе ни всичко,
всичко достижимо бе за нас.
Но тогава казвай и сестричка.
Не,
от по-преди я помня аз.
Тази,що обичах и обичам,
люшкаше ме в своите ръце.
Аз не знаех как да я наричам,
само милвах чистото лице.
Тя стоя с черти благословени
в тъмнините страшни на нощта,
през която нямаше ни мене,
ни спомена,
ни песента.
Майка тя ми бе,
сестра рождена,
беше ми любима.
А сега -
майка на сина ми - уморена,
тихо спи на моята ръка...
Тази, що обичах и обичам.
Снимка: 24 Часа
Картина: Аукционна къща Виктория
