За морските ругатни ~ с безбрежните слова на големия хърватски писател и неговия „Средиземноморски молитвеник”
Морските ругатни се различават от тези на сушата. С псувните по бреговете се споменават блудни действия дори с богове или светци, с родители или роднини, особено с майката, използвайки при това „копулативния глагол” – названието копулативен глагол го намерих в някакъв манастирски псалтир. Така псуват между другото гърците, унгарците, турците и част от южните славяни, албанците и още някои балкански и съседни на тях народи.
Другаде пък без помощта на копулативния глагол същите тези богове или светци, родители или роднини се свързват в интимна връзка с животни като куче или прасе (особено със свиня), пръч или кучка. Този обичай е разпространен в Италия и Испания, в Каталония, Прованс, части от Далмация и в още някои католически и латински страни, където са известни голям брой варианти. И в едната, и в другата категория, се споменават половите органи и техните предназначения и се добавят определени прилагателни – неприлични, содомитски, копролалични и дори свещенодействени.
Средиземноморското въодушевление включва както в обикновените скотски ругатни на простолюдието, така и в богохулствата, достойни за последния кръг на ада, по-малка или по-голяма част на тялото, като споменава или докосва особено някои места и органи – например, като се удря по задника, свива протегнатата ръка в лакътя, хваща се за тестисите и ги разтърсва с красноречив жест.
Латинското digitus impudicus или гръцкото katapygon с пъхнат палец между средния и показалеца в това отношение представляват някакъв деминутив, който не заслужава по-голям укор. Чувството или може би илюзията, които карат мнозина да предполагат, че средиземноморският небосвод е по-открит, по-прозрачен и поради това по-близо до небето, отколкото други места, вероятно са допринесли ругатните на псувните да бъдат по-директни и по-шумни.
Светото писание и старите законници са предвиждали строги наказания за подобни грехове. Вярващите евреи са късали дрехите си в присъствието на онези, които хулят Йехова. Арабските псувни не са ни достатъчно познати, но съдейки по определени показатели, може да се предположи, че съществуват и не са ласкави. По време на кучешките жеги, когато духат ветрове, които замъгляват духа и изтощават тялото, когато самото море не знае какво да прави със себе си, „благословиите” на псуващите стават по-тежки, по-жестоки, по без мярка. Онези, които ги изговорят, после се разкайват, понякога и самобичуват. Техните грехове се изкупват от мъчениците, отшелниците, дервишите, каквито, по Божията воля, на Средиземноморието е имало повече, отколкото другаде.
Из „Средиземноморски молитвеник”, Предраг Матвеевич, изд. Колибри
Снимка: Portal Novosti
Картина: French harbor scene,circa 1825, Unknown artist ~ Wikimedia Commons