„Елегия за Дебелянов” е създадена по мемоари на роднини и близки на поета, познавали го през различни периоди от неговия живот. От случайни реплики, писма и случки, израства живия образ на Дебелянов, превъплътен в лирическия му герой, разкрит в незабравимите му стихове и изящни елегии.
На таз, кoято в нощи мълчаливи
кат призрак свят дохожда в моя кът
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска сладост пълни ми духът!
На таз, коя вирее ми в сърцето
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води сред морето
на щастьето към светлий хубав край!
На таз, коя зарита в скръб безкрайна,
кога в борбата падна аз сломен,
на моят гроб ще дойде в нощ потайна
сълзици да пролее зарад мен!…
Поезията на Димчо Дебелянов не ни разпалва, не ни тласка в неизвестното, а ни въвежда в интимността и затова тя не разединява, а ни приласкава чрез милостта. Неговата самотност е дейна и тя е, която ни сбира около огнището с протегнати ръце. Така един друг докосваме пръстите си и усещаме пулса на живота и ясно разбираме, колко могъщ и безграничен е малкия свят на отделния човек.
Константин ПЕТКАНОВ
Тъмно, Николай, тъмно! А пък „светлата жажда” става все по-силна и по-силна! Сега сме в магазина. Бай Мирчо Перспективата е на същата маса. Пием вермут, мислим за онези, които са далеч от нас и плачем без сълзи за всички, които са велико самотни, безбрежно самотни.
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Врязана е в паметта ми тази среща в София, защото впечатлението от Димчо Дебелянов бе необикновено: беше късна есен, а той нямаше балтон, с ръце в джобовете той стоеше спокойно под ситния дъжд, чиито капки блестяха по жълтеникавата му брада. С диогеновска усмивка, готов да се надсмее над своята нищета, той говореше за незначителни неща с явното желание да отбегне главното, да покаже, че той съвсем не мисли за него, та и другите няма защо да мислят. Смущение на човек, убеден, че всички виждат смешното му положение и тайно в душата си се гаврят с него – мнителност, която той съзнаваше и която още повече разраняваше болката му.
Людмил СТОЯНОВ
Все повече и повече започвам да обичам хората. Особено тези, които страдат, които са беззащитни.
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
… А той е останал все такъв, какъвто го оставихме – там, някъде, горе, над нас - млад, вдъхновен, злочест и прекрасен – непокътнат от времето, както и стиховете му. И за нас съвременниците в часовете на колебание и на смут стига само да призовем в съзнанието си лъчезарния образ на този юноша, за да събудим отново вярата в себе си и в бъдещето на народа, който го роди.
Константин КОНСТАНТИНОВ
Най-добре се чувстваше той на писмената си маса (когато имаше такава), насаме с мислите и творческите си блянове.
Людмил СТОЯНОВ
В сърцето си като в иконостас съм скътал образа на мама.
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Той обичаше много да върви под дъжда, без чадър. Когато завалеше силен дъжд, той винаги излизаше и късно след това се връщаше мокър до кости. Особено обичаше да върви под ромона на дъжда по железопътните линии.
Йордан ТОДОРОВ
Аз мисля господа, че по-скоро ще мине камилата през иглени уши отколкото те да влязат в царството небесно. Защото греховете им към тази страна са толкова големи, че сигурно Данте не би знаял в кой кръг на ада да ги сложи. Вижте тези физиономии на бакали, талигари и касапи, и кажете могат ли те да бъдат ръководители на мисълта?
ДЕБЕЛЯНОВ за висшите чиновници от министерствата
Друг път с Димчо бяхме неволни свидетели на едно сбиване в Градската градина в София. Той много се затрогна от вида на пострадалия и ми каза доверително след това: „Мико, аз много обичам хората!...”
Мария Григорова - ДЕБЕЛЯНОВА
Куршум, вероятно взривен, бе го ударил отляво в долната част на корема и бе направил от дясната страна широк, разкъсан отвор… Потърсиха у него бинт, но не намериха. Един войник даде своя. Бинтът потъна в кръв. Поиска вода. Дадоха му. Едва можа да запита: „Нали няма да умра?” Някой, за да го ободри рече: „Не бойте се, господин поручик, леко е.” „Ох, не е леко” – отвърна той, отпусна се на земята и след малко издъхна…
Тихомир ГЕРОВ
От „Елегия за Дебелянов”, автор-съставител Карол Николов, 1974 г.
Изображение: Портрет на Димчо Дебелянов ~ bulgarianhistory.org