Как?
Как да се помирим с поражението?
Поражението ни издига над всяка победа. То ни прави обикновени хора, близки до най-човечното.
Поражението е човешка участ, щом сме смъртни.
Усилията не са били напразни, щом са те довели до поражение - с това ти си победил страха си от поражението.
Защо се боиш, че няма да успееш?
Има ли по-голямо постижение от едно мълком преглътнато поражение?
То ти носи удари, които те държат буден и зорък.
Най-творчески дръзновен е образът не на преуспелия, а на претърпелия корабокрушение.
Най-високо над себе си се издига не възвеличеният, а поваленият.
Поражението носи себепознание.
Поражението ми показва собствените граници, а щом си видя границите, аз ще поискам да ги прехвърля отвъд.
Поражението е моята тиха победа, от която излизам по-добър, по-зрящ, по-трезв.
Болката ме оздравява.
Неуспехът ме прави по-близък с всички, по-интимен с човека.
Човешкият живот в крайна сметка е едно поражение.
Как да се помирим с поражението?
От „Лавина”, 1971 г.
Снимка: Портрет на Блага Димитрова от Тодор Славчев, 1964 г.
