За славата, безделието и самодисциплината - лаконично от големия наш творец
Първият ви спомен от прикосновението с труда?
Първото нещо, което помня да съм правил, освен играта е метенето. Гледал съм от майка си как тя мете и по нейния пример – и аз. Има нещо хубаво в метенето: мръсно е, а след метенето подът светва, стане уютно и човек усеща, че е направил нещо добро за другите.
Отношението ви към самодисциплината и самоконтрола?
Здравината на нашето общество в последна сметка зависи от самодисциплината и самоконтрола на хората, които го съставляват. Това са стари, отлежали, известни истини. Това е въпрос на съзнание, или по-право на високо обществено съзнание.
Каква е вашата преценка за нашата, на българите самодисциплина.
Нямам високо мнение за нея.
Какъв философски прочит бихте направили на народната поговорка „Думам ти дъще, сещай се снахо…”
Всъщност никак не е философски, а практически. Когато се боиш от „снахата” - думаш на „бабата”. Или както се казва още: „биеш самара, да се сети магарето”.
Как се отнасяте към безделието?
Безделието е напаст. Безделникът, поред мене, е най-малоценният човек, като се има предвид, че най-човешкото в човека е неговият творчески нагон.
Какви условия трябва да има писателят, за да твори пълноценно?
Условията нямат особено значение, ако писателят е узрял за литературно творчество. Пита ли една бременна жена къде ще роди, ако е вече износила плода си? Тя е готова и е способна да го роди навсякъде. Така е и с писателя. Сума велики произведения са написани в нищета. Аз не правя възхвала на нищетата, но твърдя, че обстановката не е критически фактор, ако си вътрешно узрял за творчество.
Коя е, според вас, най-отличителната черта на нашето съвремие?
Кавал съм го – бързината. Бързо ядем, бързо спим, бързо се движим. Бързо решаваме и бързо се пишманяваме.
Какво очаквате от бъдещето?
Нови изгреви и залези.
Как се отнасяте към славата?
Предпазливо.
Какво бихте пожелали на младежите на село?
Да не гледат отвисоко на земята...
Любимата ви народна поговорка или пословица?
„Ум царува, ум добрува, ум патки пасе.”
От „Надникване в съкровеното”, 1977 г.