„Този човек говори като равен с равните си – за равните им; той гледа хората не отдолу нагоре, нито отгоре надолу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа – именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...”
Йосиф Бродски
Роден в семейството на театрален режисьор и актриса, Довлатов следва филология, а после служи три години в охраната на трудово-поправителните лагери в Коми АССР. Наборът на първата му книга е унищожен по разпореждане на КГБ. От 1978 г. живее в Ню Йорк, редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“, сътрудничи на „New Yorker“ и води програма по радио „Свобода“. Издава 11 книги, сред които „Соло на уъндърууд“, „Компромисът“, „Зоната“, „Куфарът“.
(1941 ~ 1990)
Човек е свикнал да си задава въпроса: кой съм? Учен ли, американец, шофьор, евреин, емигрант… А трябва през цялото време да се пита: не съм ли едно лайно?
Повечето хора считат за нерешими онези проблеми, чието решение най-малко ги устройва.
Единственият честен път – това е пътят на грешките, разочарованията и надеждите.
Порядъчен човек е този, който прави гадости без удоволствие.
Като погледнеш, и самотата е достатъчна. Парите, да речем при мене бързо свършват, но самотата – никога…
Това е безумие – да живееш с мъж, който не си тръгва само защото го мързи…
Знаеш ли, кое е най-важното в живота? Най-важното е, че животът е един. Минава се минутата, и край. Друга няма да има…
Любовта, приятелството и уважението не могат да сплотят така, както общата ненавист към нещо.
Ние безкрайно ругаем по другаря Сталин, и разбира се, с причина. И въпреки това, искам да попитам – кой написа 4 милиона доноси?
Колкото са по-безнадеждни целите, толкова са по-дълбоки емоциите.
Мисля си, че в любовта няма никаква мяра. Има единствено – да или не.
„Главното в книгите и жените не е формата, а съдържанието”. Дори днес, след безчислени житейски разочарования, тая настройка ми се струва скучновата. Аз, както и преди, харесвам само красивите жени.
Цяла година между нас течеше нещо от рода на интелектуална близост. С оттенък на вражда и разврат…
Предпочитам да бъда сам, но с някого…
Нормално е да отидеш на гости, когато те поканят. Ужасно е да идеш на гости, когато не си канен. Но най-добрият вариант е – когато те канят, а ти не отидеш.
„Животът е прекрасен и удивителен!”, както е възкликнал другарят Маяковски в навечерието на самоубийството си.
Пуша само когато пия. А пия постоянно. Затова много хора погрешно смятат, че аз пуша.
Сметнах парите, без да вадя ръце от джобовете си.
Отдавна вече не деля хората на положителни и отрицателни. А литературните герои – още повече. Освен това не съм сигурен, че в живота след престъплението неизбежно следва разкаяние, а след подвига – блаженство. Ние сме това, което чувстваме.
Семейството – това е когато по звука разбираш, кой се къпе под душа.
Източник: AdMe.ru
Снимки: STYLEINSIDER, Собака.ru, LiveJournal
