„Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас.“
Луиз Хей е сред най-известните духовни лечители и учители на съвремието ни. Книгите й са преведени на множество езици и така идеите й се разпространяват по целия свят. Благодарение на изключителните си прозрения за връзката между мисловните нагласи и здравословното състояние на човека, американската авторка е успяла да помогне на милиони хора да открият и използват собствените си сили и възможности за личностно израстване и самоизцеление.
Това, което мислим за себе си, става истина за нас. Смятам, че всеки човек, включително и аз, е изцяло отговорен за всичко в своя живот – и за най-хубавото, и за най-лошото. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, създава бъдещето ни. Всеки от нас сътворява своите преживявания чрез мислите и чувствата си. Това, което мислим, и думите, които изричаме, изграждат преживяванията ни.
Ние създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме друг за разочарованията си. Нито един човек, никое място и никакъв предмет няма власт над нас, тъй като „ние“ сме единствените, мислещи със своя ум. Ние сътворяваме преживяванията си, действителността около нас и всички участници в нея. Когато постигнем спокойствие, хармония и равновесие в съзнанието си, ще го открием и в живота си.
Кое от следните твърдения е по-близко до вашия начин на мислене?
„Хората искат да ме измамят.“
„Всички винаги ми помагат.“
Всяко от тези убеждения ще създаде съвсем различни преживявания. Това, което вярваме за себе си и за живота, се превръща в истина за нас. Вселената напълно ни подкрепя във всяка мисъл, която избираме и в която вярваме.
А може да се каже и по друг начин – подсъзнанието ни възприема мислите, в които вярваме. И двете означават едно и също. Онова, в което съм убедена – за себе си и за живота – става истина за мен. Това, което вие изберете да си мислите за себе си и за живота, се превръща в действителност за вас. А ние имаме неограничен избор, когато става дума за онова, за което можем да си мислим. Когато разберем това, проумяваме и причините да изберем „Всички винаги ми помагат“ вместо „Хората искат да ме измамят“.
Всемирната сила никога не ни осъжда или критикува. Тя просто ни приема според собствената ни стойност, а след това отразява убежденията ни в нашия живот. Ако аз искам да вярвам, че животът е самота и никой не ме обича, в такъв случай точно това ще открия в моя свят.
Ако обаче имам желание да се освободя от това убеждение и наистина смятам, че „Любовта е навсякъде, аз обичам и мен ме обичат“, тогава това ще стане истина за мен. Любящите хора ще влязат в живота ми, онези, които вече са в него, ще проявяват повече обич към мен и самата аз ще открия, че по-лесно изразявам любовта си към другите.
Повечето от нас имат глупави представи за себе си и безброй строги правила за начина, по който трябва да се живее. Това не трябва да бъде повод за самообвинения, тъй като всеки от нас върши най-доброто на което е способен в момента. Ако знаехме повече, ако разбирахме и съзнавахме по-добре, тогава бихме се държали по друг начин. Моля ви, не се упреквайте за това, че се намирате там, където сте. Като начало си признайте, че идеи като „Мъжете не плачат!“, „Жените не могат да боравят с пари!“ поставят граници на вашия живот.
Когато сме много малки, от реакциите на възрастните около нас се учим как да приемаме себе си и живота. Това е начинът да научим какво да мислим за себе си и за света около нас. Ако сте живели с хора, които са били много нещастни или уплашени, изпълнени с чувство за вина и гняв, в такъв случай сте възприели много отрицателни неща за вас самите и за вашия свят.
„Никога не правя нищо както трябва.“ „Аз съм виновен за всичко.“ „Щом се ядосвам, значи съм лош човек.“ Възгледи от този род ще ви донесат много разочарования.
Когато пораснем, се стремим да възстановим емоционалната среда, която е съществувала в дома ни в детството. Това може да бъде оценено като хубаво или лошо, правилно или неправилно: просто това е нашата вътрешна представа за „дом“. Склонни сме също така да пресъздаваме в личните си взаимоотношения с другите хора отношенията, които сме имали с родителите си, или отношенията, които те са имали помежду си. Помислете си само колко пъти ви се е случвало вашият любим или пък вашият шеф да е „точно като“ някой от вашите родители.
И към себе си се отнасяме по същия начин, по който родителите ни с се отнасяли към нас. Порицаваме се и се наказваме по аналогичен начин. Ако се вслушате, сякаш ще доловите думите им. Ние приемаме и насърчаваме себе си пак по същия начин, по който сме били обичани и насърчавани като деца.
Все пак не бих обвинила нашите родители. Всички сме жертви на жертви и те не биха могли да ни научат на нещо, което самите те не знаят. Ако майка ви не е знаела как да обича самата себе си, а баща ви е бил като нея в това отношение, тогава за тях действително е било невъзможно да ви научат да обичате себе си. Те са направили най-доброто, на което са способни, знаейки само онова, на което те самите са били обучени като деца. Ако искате да разберете родителите си по-добре, накарайте ги да ви разкажат за своето детство и ако ги слушате с разбиране, ще схванете откъде произлизат техните страхове и строгост. Тези хора, които са ви причинили „всичко това“, са били точно толкова уплашени и стреснати, колкото сте и вие.
Убедена съм, че ние избираме родителите си. Всеки от нас решава да се превъплъти на тази планета в определено време и място. Избрали сме да дойдем тук, за да усвоим даден урок, чрез който ще напреднем в духовната еволюция. Избираме пола, цвета на кожата, страната, а след това се оглеждаме, за да намерим съответните родители, чрез които ще намира отражение онова, върху което желаем да работим през този живот. А след това, като пораснем, най-често ги обвиняваме и хленчим: „Ти ми причини това“. Но всъщност ние сме ги избрали, защото те са могли да ни осигурят най-подходящите условия да работим върху онова, което сме искали да преодолеем.
Ние формираме убежденията си още докато сме много малки и после, докато вървим през живота си, си създаваме такива преживявания, които да отговарят на тези убеждения. Ако си припомните живота си, ще забележите колко често преминавате през едни и същи преживявания. Смятам, че вие сами отново и отново си създавате тези преживявания, защото те отразяват нещо от вашите разбирания за самия себе си. Няма никакво значение от колко време съществува даден проблем, колко съществен е той или пък колко е опасен за живота ви.
Единственото нещо, с което имаме работа, са мислите, а те могат да бъдат променени. Преживяванията са само външен израз на нашите мисли. Дори омразата към себе си е просто ненавист към някоя мисъл за себе си, която е завладяла ума ви. Тази мисъл поражда някакво чувство и вие го приемате. Ако обаче я нямаше мисълта, нямаше да го има и чувството. Но мисълта може да се промени.
Можем по навик да си мислим едно и също толкова често, че да ни бъде трудно да разберем дали ние самите сме избрали тази мисъл. Но първоначалният избор е бил наш. Струва ми се, че всички хора на тази планета, които познавам или с които съм работила, в някаква степен мразят себе си и страдат от чувство за вина.
Смятам, че негодуванието, критиката, чувството за вина и страхът причиняват най-много проблеми. Тези четири неща причиняват повечето проблеми в нашите тела и в живота ни. Тези чувства идват, когато обвиняваме другите, вместо да поемем пълната отговорност за собствените си преживявания. Каквото и да става „навън“, то е просто отражение на вътрешното ни мислене. Не искам да оправдавам лошото поведение на другите, но НАШИТЕ убеждения са причината да привличаме хора, отнасящи се към нас по такъв начин.
Ако казвате: „Всички винаги ми правят еди-какво си, упрекват ме, няма ги, когато ми трябват, използват ме като изтривалка, злоупотребяват с мен“, тогава това е ВАШИЯТ МОДЕЛ. Има някаква мисъл у вас, която привлича хора с такова поведение. Когато престанете да мислите по този начин, те ще отидат някъде другаде и ще се държат по този начин с някой друг. Няма вече да ги привличате към себе си.
Всички болести идват от нежеланието ни да простим. Когато сме болни, се налага да потърсим в сърцето си кому трябва да простим. Човекът, на когото ви се струва най-трудно да простите, е точно този, от когото НАЙ-ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ. Прощаване означава освобождаване, отказване. Това не значи да гледате леко на нещата. Просто се освободете от цялата ситуация. Няма нужда да се учим КАК да прощаваме. Трябва просто да СМЕ СКЛОННИ да простим. Вселената ще се погрижи за начина. Толкова добре разбираме своята болка. Но за повечето от нас е много трудно да проумеем, че и ТЕ, които и да са, на които трябва най-вече да простим, също са изпитвали болка. Необходимо е да осъзнаем, че те са правили най-доброто, на което са били способни, с разбиранията, съзнанието и знанията, които са притежавали в този момент.
Когато хората дойдат при мен с някакъв проблем, без значение какъв е той – лошо здраве, липса на пари, незадоволителни взаимоотношения с другите или изчезнали творчески способности – работата ми с тях засяга само едно – ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ.
Любовта и одобрението към себе си, създаването на едно пространство на безопасност, доверието, чувството, че заслужаваме, и благосклонността ще организират по подходящ начин ума ви, ще създадат взаимоотношения на обич в живота ви, ще ви ориентират към нова работа и ново, по-хубаво място, където ще живеете, ще нормализират дори теглото ви. Хората, които обичат себе си и телата си, не злоупотребяват нито със себе си, нито с другите.
Обичта към себе си според мен започва с това изобщо никога да не критикувате себе си за каквото и да било. Критиката ни приковава точно към този модел, който искаме да променим. Когато разбираме себе си и проявяваме спокойствие, ние си помагаме да се освободим от него. Не забравяйте, че вече толкова много години сте критични към себе си и няма никаква ползва от това. Опитайте се да се възприемете и вижте какво ще стане.
Източник: Луиз Хей, „Излекувай живота си“, изд. Кибеа
Снимки: L.E.O. Verlag, PR Newswire