„Всеки има своя собствен път към спасението - един добродетелта, друг злото."
Ако пътят, водещ до твоето спасение, е болестта, лъжата, безчестието - твой дълг е да се потопиш в болестта, в лъжата, в безчестието, за да ги победиш. Иначе няма да се спасиш.
Ако пътят, водещ до твоето спасение, е добродетелта, радостта, истината, твой дълг е да се потопиш в добродетелта, в радостта, в истината, за да ги победиш и да ги оставиш зад себе си. Иначе няма да се спасиш.
Не се борим срещу тъмните си страсти със спокойна, анемична, неутрална, по-висша от страстите добродетел. Борим се с други, по-бурни от тях страсти.
Оставяме вратата си отворена към греха. Не си запушваме ушите, за да не чуем Сирените, не се завързваме от страх за мечтата на някоя велика идея; нито напускаме кораба, за да загинем, слушайки и целувайки Сирените.
Не, продължаваме нашия път, грабваме Сирените и ги мятаме на кораба, тръгват и те с нас Това е, другари, нашата нова Аскеза!
Бог вика в сърцето ми: Спаси ме!
Бог вика на хората, на животните, на растенията, на материята: Спаси ме!
Чуй сърцето си и го последвай. Унищожи тялото си и виж: Всички сме едно!
Обичай човека, защото това си ти.
Обичай животните и растенията, защото си бил самите те, а те сега те следват - верни сътрудници и роби.
Обичай тялото си: само с него можеш да се бориш на тази земя и да одухотвориш материята.
Обичай материята: за нея се хваща Бог и воюва. Воювай и ти с него.
Всеки ден да умираш. Всеки ден да се раждаш. Всеки ден да се отказваш от това, което имаш. Най-висшата добродетел не е да си свободен, а да се бориш за свобода.
Не се унижавай да питаш: „Ще победим ли? Ще загинем ли?" Воювай!
Нека делото на Вселената през този краткотраен миг, в който си жив, стане и твое дело. Това са, другари, нашите нови Десет Божи Заповеди.
Из: „Аскетика“, Никос Казандзакис, превод Панос Статоянис, изд. Архетип, София, 1993
Снимки: lifo.gr, popaganda.gr