Писмото на сър Пол Маккартни, написано след смъртта на обичната му Линда (1998 г.)
(Paul McCartney & Linda, 1970)
За мен и моето семейство това е пълна катастрофа. Линда беше и остава любовта на моя живот. Последните две години всички ние живяхме, борейки се с нейната болест. Беше кошмарно.
Тя никога не се оплака и през цялото време се надяваше, че ще победи болестта си. Това не бе съдено да се случи.
Нашите прекрасни деца – Хедър, Мери, Стелла и Джеймс, проявиха невероятна смелост през цялото това време, а Линда продължава да живее във всички нас.
Смелостта, която тя проявяваше, борейки се за това, в което вярваше – закрилата на животните и вегетарианството – беше невероятна.
Заради това, че Линда водеше уединен начин на живот, хората, които не я познаваха достатъчно добре, виждаха само върха на айсберга. Линда беше най-добрата жена, която съм срещал, най-невинното същество.
За нея всички животни бяха като персонажи от филмите на Дисни – заслужаващи уважение и любов. Тя никога не обръщаше внимание на злите езици и клюките. В това, характерът й бе железен. Трудно бе да я упрекнеш, че се осланя и възползва от титлата си лейди Маккартни. На въпроса, дали да се обръщат към нея с лейди Маккартни, тя отвръщаше: „Струва ми се, веднъж някой май ме нарече така”.
На мен се падна честта да бъда неин любим в продължение на 30 години, и през цялото това време, с изключение на един принудителен случай, ние не сме прекарвали нито една нощ разделени. Когато ни питаха защо, ние отвръщахме: „А заради какво да се разделяме?”
Няма много фотографи, които биха могли да се сравнят с Линда по майсторство. Тя умееше да вижда красотата, нейните фотографии бяха наситени с искреност.
Линда беше прекрасна майка. Винаги казвахме, че искаме само едно – децата ни да пораснат с добри сърца. И те пораснаха именно такива. Нашето семейство е толкова сплотено, че нейната смърт оставя зееща пустота в живота ни. Времето няма да донесе забрава, но на нас ни предстои да се примирим с това.
Най-добрият жест на уважение за нея, би бил повече хора да разберат идеята на вегетарианството. С огромното разнообразие от храна, която е достъпна в наши дни, това е много по-лесно, отколкото мнозина си мислят. Тя се занимаваше с бизнес само по една причина – да спаси животните от жестокото отношение на нашето общество и старите обичаи, които позволяват издевателства над тях.
Накрая, заобиколена от всички, които я обичахме, тя си отиде от този свят бързо и без болка.
Когато това се случи, аз и децата бяхме до нея. Всички те успяха да й кажат, колко много я обичат.
В последния миг, аз й прошепнах: „Ти си качена на своя любим великолепен кон. Навън е прекрасен пролетен ден. Разхождаме се из гората. Наоколо цъфтят цветя, а над нас е синьото небе.”
Едва изрекох тези думи…, Линда затвори очи, и с лека въздишка си отиде от нас.
Тя беше невероятен човек, нейното послание на любовта ще живее в сърцата ни вечно.
Обичам те, Линда.
Пол
Източник: family3.ru
Снимки: heart.co.uk, beatlesbible.com