Възрастта на щастието
Тя е една от многото Марии, тъчащи нишката на големия ни род – на дядо ми е братова жена. С моята баба Мария си бяха по-мили и близки от родни сестри, и така, до последния й дъх. Тях двете, като с пъпна връв ги свързваше не само името, а и любовта към земята, цветята и народните песни. Тази баба Мария остана силна и изправена през годините, които отнемаха любимите ни хора. Умът й е съвсем бистър, походката пъргава, ръцете работни. Тя е жена, дето умее да бае и тихо да шепне целебни думи, да пуска с черните въгленчета всичките ти страхове във водата, за да се почувстваш пречистен човек. Винаги съм се възхищавала на мистичната сила, с която баба Мария върви през времето и до ден днешен е непоклатима опора за семейството си. Затова реших да я попитам, кой е нейният извор на живот. И знаете ли, няма големи тайни и засукани рецепти за дълголетие – нещата са простички. От китния двор на село Бъта и баба Мария, на която често й викат Минка – с висок дух и любов към живота, специално за Web Stage.
Как минава ежедневието ти напоследък?
Сутрин ставам по хлад, към шест и половина. Така е през лятото, когато зеленчуковата градина ме чака – садя домати, краставици, тиквички, чушки. После се грижа да ги прекопая, вържа, полея. Към осем и половина, като слънцето почне да прежуря, се прибирам на хлад вкъщи. И си подхващам другите дейности – я плетка ще плета, я постна манджичка ще си сготвя, може и телевизия да погледам.
За всички у дома ли готвиш? Ти как се храниш?
Останалите в къщи ядат повече месо – кебапчета, кюфтета. Затова аз си варя проста супичка – доматена, картофена, от едновремешните. Много обичам „сладки” манджи – със сирене, кашичка. Може филийка с масло да си намажа или с лютеничка, айрян да пийна. Стар човек не може да яде по много. Вечер хапвам кисело мляко, чайче със сиренце. Кафе никога не съм пила. Виж ракийка – докато бяхме млади, с баба ти Мария си глътвахме по една малка чашка греяна ракийка и си варяхме качамак. Ама едно време…
За любовта какво ще кажеш? Кое е най-важно за двама души?
Най-важно от всичко е да се обичат. Нищо друго не е интересно – нито парите, нито имота. Да се обичат – това е. Да се погаждат, да могат да си карат живота добре. Винаги има проблеми – ние навремето се справяхме с компромиси - единият ще отстъпи, другият ще отстъпи. И така. Аз се омъжих като бях на 23. Две години бях годеница, през една къща живеехме с дядо ти Деян, познавахме се, обичахме се. Живяхме заедно 35 години. На 50 той се пенсионира от мината, после беше овчар. Беше на 58 години като почина.
Ти как преживяваш тежките моменти в живота, загубата на обичан човек?
Ами как се преживява…, трудно се преживява. В живота винаги има изпитания и тъжни моменти. Преживяват се с работа и близките до теб – само такава. Сам човек няма да издържи. Ние от малки бяхме по къра. По тъмно още – качат ни на талигата и айде на нивата. Там пасем воловете. Като понаякнахме, почнахме да жънем. Докато бях по-малка, на мен ми даваха най-хубавото – по средата на нивата. Много хубаво време беше – работа, пеене, смях със жените.
За тебе земята какво е?
Най-важното е земята. Без земята – как ще живеем. Земята - тя ни храни. Аз затова и обичам да се грижа за нея – на мен ми е хоби копането, поливането, такава работа. Ама вече не ми дават, че ми не било по силите. А аз им викам – не ме закачайте, това си ми е здраве.
Какво си мислиш, докато си работиш?
Като си копая, си мисля за някоя песничка и си карам, карам браздата, и тя по-лесно върви.
Какво те уморява?
Ми какво ще ме уморява?! Като пресиля работата, уморявам се. Особено на тия години. Като бях по-млада не чувствах умора. Ама сега си почивам, после пак.
В какво вярваш?
Ами вярвам, че като си в напрежение, трябва да мислиш за хубави работи и да работиш усилено. Вярвам в хубавото - не мисли лошо, мисли хубаво и върви напред.
Имаш ли си любимо цвете?
Карамфил. От ония дъхавите, дребничките.
А любима песен?
Ми те всичките народни песни са ми любими.
Вярваш ли в Бог?
Да, вярвам. И съм научена всяка вечер да си се прекръстя, да се помоля на Господ и да си прекръстя леглото – това баба ти ми го каза. Вярвам.
Какво те прави щастлива?
Сега съм щастлива с деца, внуци и правнуци. И чакам и други.
Имало ли е нещо дето си искала да направиш, а не си могла?
Не, няма. Аз винаги си правя планове. Едно време, като легна вечер и не мога да заспя, правя планове за другия ден. Мисля си, как първо ще стана, ще вляза да пусна кокошките, при прасетата ще ида, ще издоя козите, овцете ще изкарам и ще вляза в къщи да готвя. После ще помета. Тоя план си го правех всяка вечер, та даже и сега. Сега си мисля – трябва да вържа доматите, да ги полея. Или пипера. И това ще ми е работа през деня. Животът е работа. Като не работиш нищо – защо ще живееш. Работата крепи човека. Доволна съм от живота. Благодаря на Господ, че ми е дал тия години – 89 навършени, на крака съм, с акъла съм си, доволна съм.
Кой е най-големият урок дето научи в живота?
Да не прекаляваш със нищо – да работиш по малко, да се храниш по малко и по-редовно. Да не завиждаш и да не си лаком – за пари. И да не падаш духом – никога да не се отчайваш. Така е в живота.
Интервю на Мария ТОНЕВА
Снимки: Калин ГЕОРГИЕВ