Роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Франция
Естет с внушителна фигура, човек на силните чувства и крайните решения, стеснителен и неуверен в себе си, Флобер е считан за един от най-влиятелните автори в Западната литература. Неговите романи „Мадам Бовари” и „Възпитание на чувствата” са шедьоври на литературната класика и щедър подарък към четящите хора по цял свят.
За живота и изкуството на писането, споделено от великия френски творец.
(Portrait of Gustave Flaubert, circa 1856, by Eugène Giraud)
Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.
Настойчивостта смекчава съдбата.
Ако някога взема активно участие в този свят, то ще бъде само като мислител и деморализатор. Ще казвам само истината, но тази истина ще бъде ужасна, жестока, гола.
Нищо не е по-унизително от това да видиш идиоти да успяват в начинания, в които ние сме се провалили.
Не чети като децата, за да се забавляваш, или като амбициозните, за да се образоваш. Не! Чети, за да живееш.
Човек може да управлява това, което прави, но не и това, което чувства.
Изкуството на писането е в това да откриеш в какво вярваш.
Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.
Да си глупав, егоист и в добро здраве са трите задължителни изисквания, за да бъдеш щастлив. Но, ако глупостта липсва, всичко е изгубено.
Писането е кучешки живот, но е единственият, който си заслужава да се живее.
Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.
Няма истина. Има само представа.
Всичко се износва, дори мъката.
Глупостта е желанието да правиш заключения.
Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.
Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.
Артисти, които търсят перфекционизъм във всичко, не го постигат в нищо.
Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.
Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.
Сърцето е като стомаха. Нуждае се от разнообразна диета.
Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.
Парите са причина за всички злини.
Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.
Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писателя.
Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мисълта.
Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.
Всичко, което е прекрасно, е нравствено.
За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.
Загубили сме вярата си дори в порока.
Когато остарееш, навиците се превръщат в тирани.
Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.
Талантът е продължително търпение.
Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.
Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената - да бъде вездесъщ и невидим.
Какво друго е равенството освен отрицание на всички свободи, на всичко възвишено в самата природа? Равенството е робство!
Само възмущението ме крепи! Възмущението е за мен жизненият шиш в куклите, железният шиш, който ги държи изправени. Когато престана да се възмущавам, ще рухна окончателно!...
Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.
Изображения: en.wikipedia.org; Gustave Flaubert, circa 1860; carte-de-visite portrait by Étienne Carjat, The New York Review of Books
