Проницателен съдия и ценител на таланти, гениален литературен критик, който с точни думи описва особеностите на големите руски творци. Висарион Белински има големи заслуги с осмислените си разяснения за творчеството на Пушкин, което изучава в дълбочина и достига до закономерностите на руските литературни процеси и създаването на критерии за художественост. Темите за патоса, реализма, народността и творческите методи на Пушкин и неговите предшественици, градят художествения мост между поколенията, който анализира Белински. „Пушкин бе призван да стане първият поет-художник на Русия, да й подари поезията като изкуство”, споделя най-изявеният литературен критик на 19-век в Русия.
За времето, любовта и възпитанието, с критичния тон на Белински.
(Виссарион Григорьевич Белинский, 1811-1848, Президентская библиотека имени Б.Н. Ельцина)
Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър.
Където и да живея, какъвто и да бъда – аз винаги ще почитам свещеното задължение да бъда добър син, да обичам и уважавам своите родители, и ще признавам тяхната власт над мен, която е по-важна, законна и свещена от всички власти в света.
Мяра за достойнството на жената може да бъде мъжът, когото тя е обикнала.
По мое най-съкровено убеждение брачният съюз трябва да бъде чужд за всяка публичност; това е въпрос, който касае само за двамата – и никой друг освен тях.
Попрището на жената е да възбужда у мъжа енергията на душата, пламъка на благородни страсти, да поддържа чувството за дълг и стремежа към високото и великото – това е нейното предназначение и то е велико и свещено.
Животът е действие, а действието е борба.
Чуждият ум винаги е спасение за тия, които нямат свой.
Да живееш означава - да чувстваш и мислиш, да страдаш и блаженстваш; всеки друг живот е смърт.
Истинската човешка любов може да се основава само на взаимното уважение на човешкото достойнство един у друг, а не на капризите на чувствата или на прищевките на сърцето.
Тълпа – това е сбор от хора, живеещи с предразсъдъци и разсъждаващи като авторитети.
В наше време парите са душа за всичко; без тях няма ни поезия, ни литература, ни наука.
Всяко време има свои болести и свои недостатъци.
Никоя слава не се дава даром: тя трябва да се вземе с бой.
Бащата обича своето дете, защото му е родно; но той трябва да го обича също така и като бъдещ човек. Само такава любов към децата е истинска и достойна да се нарече любов; всяка друга е егоизъм и хладно самолюбие.
Вдъхновението не е нещо, което принадлежи изключително на художника: без него няма да стигне далече и ученият, без него няма да направи много дори и занаятчията, защото то е навсякъде – във всяко дело и във всеки труд.
Възпитанието е велико дело – от него зависи съдбата на човека.
Да видите прекрасно издание на безсъдържателна книга е също така неприятно, както да видите безсъдържателен човек, ползващ се от всички материални блага на живота.
Да възпитаваш не значи само да храниш и отглеждаш, но и да даваш насоки на сърцето и ума; а нима именно заради това от майката не се изисква и характер, и наука, развитие, достъпност до всички човешки интереси?
От всички критици най-великият, най-гениалният, най-непогрешимият е времето.
Поезията е достъпна философия за всички класи.
Човекът е свят в малък формат.
И най-горчивата истина е по-добра от приятната заблуда.
Съществува само една истина, и само в тази истина е благото и щастието.
Истинското достойнство е скромно и не обича да крещи за себе си на всеки срещнат.
От всички човешки страсти – най-силно е самолюбието.
Съзнанието за своята греховност е първата крачка към спасението.
Има книга, в която всичко е казано, всичко е решено, и след която нямаш никакви съмнения, книга безсмъртна, свята, книга за вечната истина, за вечния живот – Евангелието. Целият прогрес на човечеството, всички успехи в науката и философията се вместват в тайнствената дълбочина на тази божествена книга, в съзнанието на нейните живи, вечно непреходни думи.
Ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник.
Хората обикновено не толкова се наслаждават на това, което им е дадено, колкото тъгуват по това, което не им е дадено.
Християнското учение е основано на любовта и разума и затова говори колкото на ума, толкова и на сърцето.
Който се захваща да съди другите, той подхвърля и самия себе си на още по-страшен съд.
Неуважението към таланта е признак на невежество.
Човекът, лишен от естетическо чувство, остава на животинско ниво.
За низките натури няма нищо по-приятно от това да отмъщават за своето нищожество, замервайки святото и великото с калта на своите възгледи и мнения.
Падналият авторитет не можеш нито да вдигнеш, нито да унижиш – толкова е тежък той.
Щастлив е, който умее да замълчи навреме.
Любовта не е в думите и писмата, а в душата и сърцето.
Какво е изкуството без мисъл? – то е като човек без душа.
Вярата в идеята спасява, вярата във фактите погубва.
Постепенност и последователност – закон на всяко развитие.
Благородната умереност е признак на образованост и уважение към собственото достойнство на човека.
И безобразието, и красотата имат своята безкрайност.
Крайностите се лекуват също с крайности.
Подражанието винаги стои по-долу от оригинала, особено, когато то е направено заради пари.
Малко е да бъде показано злото: необходимо е още да се намерят и средства, за да бъде поправено то.
Посредствеността е по-лоша от бездарието.
Правдата не унижава таланта, както и грешното мнение не му вреди.
Със слепите не се говори за цветове.
Настоящето е резултат от миналото и указание за бъдещето.
Дъбът расте бавно, затова живее векове.
Излишеството е вредно във всичко – в усърдието също.
Ограничеността е условие за всяка сила.
Каквото е човекът без личност, това е народът без националност.
Всичко велико на земята е божествено, а всичко божествено е просто.
Не всички имат еднакъв път, не всички имат еднаква участ.
Никой няма толкова противници и врагове, колкото критиците.
Животът е като сън, няма и да разбереш как ще мине.
Изображения: peoples.ru, prlib.ru