Ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. За да имаш такава яснота, ти трябва да водиш дисциплиниран живот. Само тогава ще знаеш, че всеки път е само път и няма нищо обидно за човека или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш.
Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция.
Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос. Това е въпрос, който само един много стар човек задава. Моят благодетел ми го каза веднъж, когато бях млад, а кръвта ми беше твърде буйна, за да го разбера. Сега наистина го разбирам.
Ще ти кажа какъв е той: „Има ли този път сърце?"
Всички пътища са еднакви: те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храста или отиващи в храста. Мога да кажа, че в живота си съм изминал дълги, дълги пътища, но не съм никъде. Въпросът на моя благодетел има значение сега. Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, ако не — той е безполезен. И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма.
Единият дава радостно пътешествие — докато го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си.
Единият те прави силен, другият те прави слаб.
От "Учението на Дон Хуан", Карлос Кастанеда
Снимка: pinterest.com