За жената красота без ум е все едно сила без смелост за мъжа ~ Такаши МАЦУОКА

„Ние сме родени, за да създадем себе си.“

Такаши Мацуока (р. 1947) е съвременен американски писател от японски произход. Роден е на остров Хокайдо, Япония, но от 2-годишен живее в Хонолулу, където е монах в дзен-будистки храм, преди да реши да се отдаде на писането.

Книгите му разказват за американски мисионери, посещаващи Япония. Сравненията на романите му с тези на известния американски писател Джеймс Клавел и най-вече с прочутия му роман „Шогун“, са неизбежни, въпреки че в тях Мацуока директно обвинява японците в закостенялост, неефективност, в спазването на почти смехотворни традиции.

Днес писателят живее в Хонолулу, Хавай.

Ние ласкаем другите, мислим, че сме актьори насцената, гении, които пишат собствените си пиеси, импровизираме нашите думи и сменяме основните линии на интригата и най-фините нюанси навсеки наш каприз. Може би по същия начин се чувстват дървените кукли бунраку. Те не забелязват кукловодите, които насочват всяко тяхно движение.

Кризите променят хората. Ако имат късмет, кризата им показва какво е наистина от значение.

Липсата на страх не е признак за кураж. Тя е признак за идиотизъм. Куражът е страхът да се познава и да се преодолява.

Излишната смелост при неподходящи обстоятелства, на неподходящо място и в неподходящо време може да има по-лоши последици от малодушието.

Там където има лоялност, винаги има достойнство.

Не е неуспех да дадеш всичко от себе си и честно да приемеш резултатите.

За жената красота без ум е все едно сила без смелост за мъжа.

Една жена не може да бъде принудена да е красива.

Когато небесата са поверили на мъжете управлението на света, боговете сигурна са проявили най-зловредно чувство за хумор.

Какви глупаци. И те искат да управляват света. Такъв е стремежът на глупаците.

Лицемерите е съществена част от всички разновидности на властта. Малцината изтъкнати хора правят това, което пожелаят, и при това убеждават лековерните да следват правилата, които те самите пренебрегват.

Най-ефикасната хватка е тази, която никой не знае, че може да бъде приложена.

Ако срещу мен се насочи меч и аз не направя нищо, за даго блокирам или да го избегна, той ще ме посече, независимо дали избирам да мисля, че той е реален или не.

Сърцето, кaктo и земята имат свои посоки. Горчивината, мъката, страхът и омразата представлявaт едната посока, хладнокръвието, благoдapнocттa, добрината и любовта представлявaт другата. Истинската сила на пророка, както и на всяко друго човешко същество, бе да избере вярната посока на сърцето.

Баща ми е живял живот, изпълнен с омраза, тъй като не е мислил за никой друг, освен за себе си. Точно това е обяснението за омразата към самия себе си. Той се е променил, тъй като е видял в майка ми човек, за когото да се грижи повече отколкото за себе си. Това е моето определение за любовта.

Любовта опростява това, което ни се струва сложно и объркано.

Военното изкуство е най-близко от всичко до енергията в любовта.

Само защото има начало и край, не означава, че нещо наистина е свършило и с него е приключено.

Най-добре е да вярваш на собствената си преценка и да не се влиеш от приказките на онези, които не знаят друго, освен да говорят много.

Едно име е нещо повече от обикновено описание. То е знак на постоянство, независимо колко се променят нещата.

В борбата между песента и пиенето, мисля, че песента винаги губи.

Ако за човека трябваше да се съди по неговите врагове, както и по приятелите му, колко неадекватен би изглеждал той...

Светът извън съня би бил по-добро място, ако умовете на всички бяха отворени книги. Тогава нямаше нужда от преструвки и срам. Греха покаянието и спасението щяха да се изживяват изведнъж, в един и същи момент.

Няма нищо толкова важно, което не може да бъде забравено.

Дали ще повярват на лъжата или не – това зависи в огромна степен от това как я представяте.

Колкото повече научавам за себе си, толкова по-малко знам.

Ние сме родени, за да създадем себе си.

– Бягах.
– От кого?
– От себе си.
– Трудна задача. Мнозина са се опитвали. Никой от тези, които познавам, не е успял.

Избрано от: Такаши Мацуока: „Облак врабчета“, „Есенен мост“, изд. Прозорец
Изображение: amazon.com

В този ред на мисли