Съвестта му заговори, но той не разбираше чужди езици | Милош ЗЯПКОВ

Милош Зяпков е роден през 1940 г. в Ракитово. Баща му, анархист, е лежал в лагера Богданов дол, което слага отпечатък върху трудния път на поета. Учи в Педагогическото училище във Велинград, а след това завършва задочно педагогика и литература в СУ "Св. Климент Охридски". От 1957 г. до края на живота си работи в ТВУ "М. Горки", Ракитово. От малък проявява артистични заложби - играе и рецитира в местното читалище, пише стихове и сценарии, режисира и ръководи кръжоци. Участва активно в демократичните промени след 1989 г. Умира при неизяснен нещастен случай през юни, 1990 г. Сътрудничил е в печата със сатирични и публицистични творби, а през 1994 г.  Деян Неделчев печели първа награда на "Златният Орфей" с песента по негов текст "Къде си ти" (музика Хайгашод Агасян). Приживе Милош Зяпков на няколко пъти подготвя свои ръкописи, но негови книги със стихове, проза и сатира излизат едва след смъртта му: "Не исках да съм просто жив" (1992), "Събрани творби" (2000; 2003). През юни 2008 г. община Ракитово учреди Национална литературна награда “Милош Зяпков” за поезия, проза, хумор и сатира.

За живота - от талантливия наш творец с "опашати мисли", "внезапни изречения" и "изтървани фрази".

(1940 ~ 1990)

Ако човек трябва да се учи от грешките си, 
то моите родители трябва да се учат от мен.

***

Не хвърляй думите си на вятъра.
Може да ги отвее, където им е мястото.

***

Има стълби, при които начин на слизане
е само падането.

***

От всяко дърво свирка не става, но тояга...

***

Катастрофира при разминаване със себе си.

***

Няма мисловен размах при пълен стомах.

***

Под слънцето има място за всички, 
но под сянката - само за някои...

***

Хората пълзят, когато са малки и когато искат
да станат по-големи.

***

Преди богоизбрани, 
сега - преизбрани.

***

Искате да си казваме истината. Ех, 
ако можеше чрез лъжа.

***

Преди най-силно впечатление
ми правеха жените, 
сега - цените.

***

Не питат кой си ти, 
а с кого си на "ти".

***

Надмина себе си, за да не е последен.

***

Виждал ли си ти важна птица да лети?

***

Съвестта му заговори, 
но той не разбираше чужди езици.

***

Правоговорните грешки се срещат
най-често в мисленето.

***

Издигнах се в очите му, 
защото паднах в краката му.

***

Ако се въртиш в кръг, 
може да оставиш следа... пред себе си.

***

В някои случаи трябва да се изкривиш, 
за да бъдеш прав.

***

От леките постъпки
последиците са най-тежки.

***

Трудният път невинаги е прав, 
но правият път е винаги труден.

***

Ако оценяваш нещата правилно, 
сметката ти почти винаги е крива.

***

Ако един човек е годен на всичко, той не става за
нищо.

***

Да имаш верен поглед съвсем не значи, че вярно
виждаш.

***

Когато репликите между съпругата и съпруга
са по равно, те са в семеен скандал.

***

Единствената жена, която търпим заради
друга жена, е тъщата.

Из "Събрани творби" от Милош Зяпков, Изд. Хермес, 2000 

Снимки: Public Republic

В този ред на мисли