Истинският мъж ~ 10 отличителни черти според руския психолог Михаил Лабковский
(Pierre-Auguste Renoir, 1867, by Jean Frederic Bazille, french Impressionist, Musée d'Orsay, Paris)
Той разчита единствено на себе си
Интересно е, че независимо от промените в общественото съзнание, традиционните представи за това какъв е истинският мъж, почти не са се променили във времето. За мъжа, общественият успех е по старому по-важен от този за жената. Аз съм готов да разбера жена, която предпочита удобството да живее при майка си и баща си, но мъжете още завършвайки училище са длъжни да започнат да разчитат само на себе си. А за това, трябва да ги подготвят родителите им.
Той си е самодостатъчен
Този мъж няма нужда от полата на мама, нито от утехата на любимата, нито от компанията на приятелите си, и по принцип не гледа на останалите хора като на средство за решаване на проблемите си.
(The Smoker, by Joos van Craesbeeck c.1605 - c.1660)
Той е независим
Милиони мъже продължават да зависят от своите майки, от цигарата, от чашката с алкохол. И отново поздравления за родителите – склонността към зависимост се формира в детството, а в основата й седи отсъствието на подкрепа у дома. Особено в съчетание с недоверие и тотален контрол.
Той не моли за помощ
Естествено, мъжът може да помоли за помощ, когато това е нужно, но не може да живее, разчитайки на помощ през цялото време.
Той не прави компромиси
В този смисъл, че няма да търпи глупости. Той няма да се подхлъзне по хорското мнение, няма да поддържа отношения заради перспективата, няма да ходи на работа, която ненавижда, няма да живее с жена, която не обича и няма да позволи нито на съпругата си, нито на майка си, нито на някой друг да го правят герой в театъра на манипулациите.
(Paul Cézanne- The Card Players, 1894-1895, Musée d'Orsay, Paris)
Той не сравнява
Мъжът много би се радвал да не сравнява, но на биологично ниво е устроен така, че да сравнява всичко и по всяко време. Въпреки това, увереният в себе си мъж е в състояние да контролира този процес и знае, че ако има някой с когото трябва да се сравнява, най-добре това да е вчерашното му Аз. Питайки се: „Какво днес направих по-добре от вчера, от преди година?” това е реалната му мотивация за успех и повод да похвали себе си.
Той приема себе си такъв, какъвто е
В днешно време е прието да гледаме с добри очи на вечно недоволните от себе си хора, а доволните да наричаме „почиващи на лаврите си”. Аз смятам, че е полезно човек да се отнася добре към своята външност, фигура, размер – това е по мъжки. Нарича се приемане и е за предпочитане от постоянното брожение на мислите – да можеше да съм по-слаб, по-атлетичен, по-висок. Колкото по-малко мъжът приема и обича себе си, толкова по-малко ще е способен да обича другите. Съществува и друга пряка зависимост – колкото по-малко мъжът е уверен в себе си, толкова повече претенции има към своята жена.
(Dance in the Country, 1883, Pierre-Auguste Renoir)
Той не тича след жените
Може и да си навлека женския гняв, но съм уверен, че настоящият силен мъж не е длъжен да се унижава и да тича подир жената, която го е отблъснала. Това разрушава личността му. Той започва да губи себе си, а това има косвено отношение и към любовта.
Той може да избегне кризата на средната възраст и да я преживее с най-малки щети и без драматизации.
Той твърдо знае, че жената също е човек, само че по-добър.
Картини: Wikimedia; заглавна - The lovers, 1928 - Rene Magritte