„Да бъдеш честен, това е най-малкото, което човешкото същество може да направи...“
„Това е целия смисъл на живота: Кой си? Какво си?“ Това пише младият Лев Толстой в своя дневник за моралното развитие. Повече от век по-късно, Брус Лий, на почти на същата възраст, започва да си задава този най-важен въпрос за съществуването и се приближава до него със същата проницателност и искреност на духа, с която се отнасяше и към самия живот.
Почитан от няколко поколения като най-великия боец в поп- културата, Лий все повече бива признат като философ, какъвто е всъщност. Най-значимият си принос към философията, той сътворява в последната година от живота си, когато е на тридесет и една, в поредица писма до себе си под заглавието „Моето собствено развитие“. В тях той ни запознава с личните си вярвания относно волята, въображението и увереността. Тези писма не са публикувани никога досега и днес виждат бял свят със специалното разрешение на неговата дъщеря Шанън Лий и фондацията „Брус Лий“.
Времето, по което пише тези писма съвпада с интересно време в професионалната му кариера. След като години наред биха отхвърлян от Холивудската машина, която наема кавказки актьори за главните роли в бойните филми, Брус най-накрая прави своя пробив с Enter the Dragon. Той помага при написването на сценария, но студиото Уорнър Брадърс се опитва да изреже целия смисъл от филма и да го превърне в малоумен екшън. В знак на протест Лий отказва да се яви на снимачната площадка, защото вярва, че кунг-фу носи сериозно философски послание, а не е само забавление.
Макар да е наясно, че принципите му могат да му костват осъществяването на мечтите, той държи на тях. След двуседмично забавяне, студиото отстъпва и му позволява да запази философските елементи в сценария, за да започнат снимките.
По средата на най-натоварения и най-бурния момент от кариерата си, великият боец отделя време за самооценка и ревизия на своето собствено кредо. В тези писма до себе си, той разработва концепцията, че човек е „художник на живота“. В тях той разглежда с голяма простота и мъдрост, някои от най-важните въпроси на съществуването. Десетилетия преди Харвардският психолог Дан Гилбърт да направи своето запомнящо се изявление, че „човешкото същество е творение в развитие, което погрешно смята, че е завършено.“, Брус Лий осъзнава с цялото си същество променливостта на това, което наричаме свой „Аз“. Също като популярното убеждението на Лора Рийд, че „нищо не е толкова важно, колкото да си себе си“, Лий твърди, че цялото познание, което натрупваме в живота си е всъщност себепознание и че автентичността е смисълът на живота и единственото мерило за успех.
Оставя девет писма, в които разсъждава за истинността, самоусъвършенстването и смисъла на живота. Последното девето писмо, остава незавършено, поради преждевременната му смърт, а ние ви представяме малка част от тях:
(Bruce Lee, 1940 ~ 1973)
Всеки опит да напиша нещо смислено (а иначе защо изобщо да пиша) за това какво аз - Брус Лий по име, - чувствам с емоциите си или каква е моята инстинктивна реакция към обстоятелствата, не е лесен. Защо? Защото аз съм променящ се, също като всяка развиваща се личност. Така че това, в което вярвах преди няколко месеца, може да не е същото, в което вярвам сега.
Разбира се, това писание може да стане по-малко претенциозно, ако си позволя да се отдам на стандартната манипулативност и да вляза в роля, но моята отговорност към себе си не позволява... Искам да бъда честен, това е най-малкото, което човешкото същество може да направи... Винаги съм бил храбър творец по избор, актьор по професия, но преди всичко съм художник на живота. Да, има разлика между саморазвитието и актуализирането на собствения образ.
Не вярвам в манипулативната игра на израждане на собствения образ.
Сред хората голямото мнозинство изобщо не се чувства комфортно с неизвестното - то е нещо чуждо, което застрашава защитената ежедневна форма - заради своята сигурност хората изграждат най-различни модели, с които да я оправдаят.
Тук съм, за да приема живота като процес и съм удовлетворен, че в моя непрекъснат процес постоянно откривам, разширявам се, търся и намирам причината за своето невежество в бойното изкуство и особено в живота. Накратко, стремя се да съм истински.
Със сигурност всички вярваме, че сме интелигентни същества, макар в действителност да сме натъпкани с готови факти, предадени ни още от детството. Някои от нас дори са преминали през колеж, и въпреки това тези факти никога не подлагаме на собствена преценка, а в повечето случаи ги приемаме неизследвани.
Притежаваме чифт очи, които ни помагат да наблюдаваме, както и да откриваме, но повечето от нас просто не виждат в истинския смисъл на думата. Но когато става въпрос да забелязваме грешките в другите, повечето от нас бързо реагират с осъждане. А какво можем да кажем за вътрешната промяна? Да проверим лично кои сме всъщност и какви сме, какви са нашите заслуги, както и нашите недостатъци - накратко, да се видим изцяло и да поемем отговорност за себе си.
Щастлив съм, защото всеки ден раста и изобщо не зная кога ще достигна лимита си. За да разберем това, е нужно всеки ден да превърнем в откровение или ново откритие. Най-голямо удовлетворение обаче идва от това да чуем друго човешко същество да каже: „Хей, това тук е нещо истинско“.
Бойното изкуство, като всяко изкуство, е неограничен израз на нашата индивидуална душа... Човешката душа е това, което ме интересува. Живея, за да се изразявам свободно в творението.
Да бъдеш Актьор, добър актьор, а не плитък стереотипен артист, е непрекъснато развиващ се процес на учене, разширяване и постоянни открития... Да бъдеш качествен в актьорството означава много болезнена упорита работа и много неразделна отдаденост да практикуваш една вяра.
Някои хора притежават себе си, но повечето хора притежават празнота, защото са твърде заети да губят жизненоважната си творческа енергия, за да представят себе си като това или онова; като посвещават живота си на актуализиране на понятието за това, което „би трябвало“ да бъдат, а не да осъзнават потенциала си като човешки същества, нещо като „битието“ срещу това, което сме. Ние не просто „имаме“ ум, ние сме ум. Ние сме това, което сме.
„In My Own Process“
„In My Own Process“
„In My Own Process“
„In My Own Process“
По материали на: brainpickings.org
Снимки: bruceleefoundation.org
