Да понесем раните, да научим уроците и да берем плодовете на посятото
Психологическата астрология помага на човек да надзърне в „подредбата” на своята психика, да добие знание за своите мотивации, които го подтикват към определени модели на реагиране и поведение. По този начин, осъзнавайки себе си, човек се променя и трансформира даденостите, които му създават трудност, в потенциал за работа, развитие и успех. Милена Вълканова е дипломиран астролог от Astrological Psychology Association, UK, където изучава психологическа астрология по метода на Хубер; арт-терапевт и юнгиански психотерапевт. Член е на Международната асоциация на професионалните астролози, APAI. Кога астрологията се превръща в ограничаващ фактор и какъв шанс ни дава психологическата астрология да опознаем себе си и да не се чувстваме като пленници на съдбата – разговор с Милена Вълканова, специално за Web Stage.
Какво произтича от срещата между астрология и психология и как психологическата астрология може да помогне на човек?
Психологическата астрология е сравнително ново явление в хилядолетната история на астрологията. Започва да се оформя след възникването на дълбинната психология в края на 19-ти и началото на 20-ти век, според която онова, което знаем за човешката психика, е само върхът на айсберга, а в дълбините има слоеве несъзнавано. А както Юнг е казал: „Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще управлява живота ви и вие ще го наричате съдба.“
Разбира се, психологическият елемент в астрологическата интерпретация никога не е липсвал и в най-древните открити хороскопи или части от такива – в тях малко или повече е ставало дума за нрава на собственика на дадения хороскоп. Все пак астрологията винаги е била смисловото свързващо звено между човека и неговия околен свят, между човека и небето, между човека и боговете.
Но едва с назоваването на активното участие на личността в собствената съдба, в процеса на себеосъзнаване и отвоюване на парчета несъзнавано за каузата на осъзнатостта, астрологията започна да се възприема като психологическо явление – каквото е цялата реалност – нейното възприятие е споделена психическа опитност.
Затова и рождената карта като пресечно пространство между вътре и вън, като проекция на горното долу и на вътрешното навън по някакъв мистичен начин ни дава информация за психическите процеси (съзнавани или не), динамики и структури, които ни формират и движат в живота. Казвам „мистичен“, защото истината е, че не знаем как това се случва и как астрологията работи, как символите, с които си служи оживяват и заговарят. Има редица научни и езотерични теории и хипотези, които се стремят да обяснят, но те винаги са „почти“ и отразяват преди всичко невъзможността ни да живеем в неизвестност и необходимостта ни да се опрем на стабилно обяснение, за да не се изгубим в космоса на panta rei.
Но независимо, че не всичко знаем и можем да обосновем, достатъчно е да се заредим със смирение и да прочетем в рождената карта онова, което можем да прочетем, според нивото, на което сме в момента. А там е разказана една история за страховете ни, блокажите ни, комплексите ни, противоречията и самосаботажите, дарбите и даровете – цял един вътрешнопсихически мит, който (не)съзнателно живеем и наричаме съдба.
Така опознаваме себе си, преставаме да бъдем жертви на съдбата, отвоюваме все повече осъзнатост и се разширяваме. В идеалния случай, разбира се.
Кои аспекти най-силно вълнуват хората, решили да се доверят на психологическата астрология? И какви изобщо са хората, заинтригувани от този различен и по-задълбочен анализ?
Забелязала съм, че консултация при психологически астролог търсят предимно хора, които вече са поели отговорност за вътрешния и външния си живот. Доколкото това за всеки е възможно. Техният основен въпрос не е „Коя планета ми го причинява това и кога ще се махне оттам?“, а „Как бих могъл осъзнато да премина през това, което ми се случва, да понеса раните, да науча уроците и да обера плодовете?“
Тези личности знаят, че астрологията не е ясновидство и не се интересуват какво ще им се случи и какви събития ги очакват, а каква е общата тенденция, какво е качеството на времето и как могат да са синхронични на него. Всичко останало е въпрос на личен избор.
Кога астрологията се превръща в ограничаващ, вместо в насочващ житейски фактор?
Когато станем твърде зависими от нея. Когато не можем да вземем решение, без да се консултираме с астролога си, без да си погледнем картата. Когато забравим за вътрешен водач, преценка и интуиция. Тогава астрологията се превръща в патерица, а астрологът в личен оракул, който упражнява своя властови комплекс върху нас.
Има една мъдра мисъл, според която това космично познание зависи най-много от човека, който го тълкува? Така ли е според теб и това не те ли задължава с една голяма отговорност?
Абсолютно е така. Всяка астрологична интерпретация минава през светоусещането, разбирането и осъзнатостта на астролога. И отговорността е огромна, но астрологът не трябва да бъде смазан от нея – той трябва да има и смирението, и куража да застане зад думите и (евентуално) грешките си. И да знае, че е само несъвършен проводник.
Тази огромна отговорност е споделена също, защото за всеки влак си има пътници, всеки астролог привлича своята клиентела. И астрологическата консултация се превръща в танц за двама, в интеракция и творчески продукт между срещата на две души, срещнали се в доверие. И от тази среща ще се роди онова уникално преживяване и онази смислена интерпретация, които ще запеят на сърцето на клиента и биха му помогнали в дадения момент.
Да вярваме, че астрологът носи чудовищна отговорност означава да го приравним с бог. А той е просто човек, който се опитва да чете езика на боговете. Неговата смъртност и несъвършеност го пазят от хюбрис* и оставят в ръцете на клиента уважение и доверие в собствената му свободна воля.
Торвалд Детлефсен споделя в книга си „Съдбата като шанс”, че астрологията не е средство да излъжеш съдбата, а шанс да помогне за осъществяването й. Готови ли са хората да се съобразяват с такъв закон?
Аз не зная кой докъде и за какво е готов. Въпрос на психическа зрялост е да знаеш, че си изтъкан от достойнства и недостатъци и че не можеш да пожънеш нещо, което не си посял. А сеитбата и жътвата са вътрешна психическа работа, нерядко мъчителна и болезнена. Астрологията отразява тези процеси и ни помага да познаем и приемем себе си в своята светлосенчеста и цветна цялост. А тази цялост е нашият вътрешен „закон“, нашият вътрешен мит, който няма нужда да бъде щастлив или нещастен – той е всичко – но астрологията може да ни помогне да го осъзнаем и „изтъчем“ като смислен. Отново ще цитирам Юнг по смисъл, че свободна воля не е да имаме онова, което избираме, а да изберем онова, което имаме.
Срещайки се в толкова много хора в своята практика, с какво впечатление оставаш – на какво вярват хората повече – на себе си, на съдбата или пък на планетите и звездите?
Всеки според възможностите си.
Твоята кратка прогноза за настъпващата 2018-та година?
Съвсем накратко: най-важното събитие, струва ми се, е навлизането на Сатурн в своя собствен знак Козирог на 20 декември – транзит, който ще продължи до края на 2020. Това ще бъде време, в което ще се надигнат консервативни движения, ще се потърсят стари основи и традиционни ценности – в противовес и като контра процес на все по-либертариански разюзданата относителност на съвременния ултралиберализъм, в който се губим.
На ниво индивид в най-общ план особено предизвикателен сатурновият транзит в Козирог през 2018 ще бъде за представителите на знаците Везни, Рак и Овен. Козирозите, Телците и Девите ще имат възможност да се стабилизират, да консолидират успехите си, да пожънат плодовете на положени усилия.
* Хюбрис (на гръцки: ὕβρις) означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение.
Интервю на Мария Тонева
Вижте повече на: www.astroatelier.com, facebook.com/AstroAtelier
Снимки: Милена Вълканова, @Личен архив
