Талантливият френски творец и неговите кратки словесни шедьоври
Sébastien-Roch Nicolas de Chamfort (1741~ 1794)
Умният човек е пропаднал, ако няма и силен характер. Който има фенера на Диоген, трябва да притежава и тоягата му.
Уважението струва повече от признанието; почитта струва повече от известността; честта струва повече от славата.
В големите неща хората се показват такива, каквито им е изгодно да се покажат; в малките те се показват такива, каквито са.
За да достигне до мен, богатството ще трябва да премине през условията, които му поставя характерът ми.
Отказвайки се от света и от състоянието, намерих щастие, спокойствие, здраве, дори богатство. И противно на поговорката, забелязах, че печели този, който напуска играта.
Едно от големите нещастия на човека е, че дори добрите му качества не винаги му принасят полза и че изкуството да си служи с тях и умело да ги управлява, често е закъснял плод на опита.
Нерешителността и безпокойството са за ума и душата това, което е изтезанието за тялото.
Страхуват се от даден човек заради таланта му, мразят го заради добродетелите му, накрая го приемат заради характера му. Но колко време минава, докато му отдадат дължимото!
Във физическо отношение, както и в обществено, не бива да искаме да бъдем повече, отколкото ни позволяват възможностите.
Чувал съм понякога в обществото едно доста странно съждение. Казват на някой човек, за да омаловажат препоръката му за друг човек: "Той ви е приятел." За бога! Та той ми е приятел тъкмо защото хубавото, което казвам за него, е вярно, защото е такъв, какъвто го описва. Вие вземате причината за следствие и следствието за причина. Вместо да предполагате, че говоря хубави неща за него, понеже ми е приятел, защо не предположите, че ми е приятел, понеже за него могат да се кажат хубави неща?
Мисълта утешава и лекува. Ако се случи да ви причини болка, поискайте й лекарство, с което да я облекчи, и тя ще ви го даде.
Най-добрата философия по отношение на обществото е да се съчетаят сарказмът на веселието със снизходителността на презрението.
Хубаво би било злият човек да е мързелив, а глупавият – мълчалив.
За да простим на разума злото, което причинява на повечето хора, нужно е да се замислим какво би бил човекът без своя разум. Оказва се, че той е необходимо зло.
Има добре облечени глупости, така както има и елегантни глупаци.
Така е във всичко: бедата идва оттам, че не сме наясно какво точно представляваме.
Понякога разумът ни прави толкова нещастни, колкото и страстите ни.
Питате как да преуспеете. Вижте какво става в партера в деня на представление, за което има навалица; как едни изостават, как първите отстъпват, как последните биват изтиквани напред. Този образ е толкова подходящ, че думата, която го изразява, е преминала в езика на народа. За народа да преуспееш, означава "да пробиеш". Възпитаните хора казват "вървя напред, напредвам, постигам" – смекчени термини, в които липсва допълнителната идея за сила, принуда, грубост, но в които основната идея се запазва.
Що е философ? Това е човек, който противопоставя природата на закона, разума на обичая, съвестта си на общественото мнение и преценките си на заблудите.
Да не зависиш от никого, да бъдеш верен на сърцето си, на принципите си, на чувствата си: това е най-рядко срещаното нещо на света.
Издигналия се без заслуги го зачитат, без да го уважават.
Съберат ли се накуп, хората се смаляват.
Човек съсипва характера си от страх да не привлече чуждите погледи и внимание, обезличава се от опасения да не даде повод за приказки.
Амбицията възпламенява по-лесно дребните души, отколкото възвишените, така както огънят запалва по-лесно сламата и колибите, отколкото дворците
Човек живее сам със себе си и има нужда от добродетел; той живее и с другите и има нужда от чест.
Стойността на човека е като стойността на диаманта, който до известна степен на едрина, на чистота и съвършенство има определена цена, но отвъд това ниво няма цена и никой не го купува.
Има времена, в които общественото мнение е най-лошото от всички мнения.
Надеждата е мошеник, който непрекъснато ни мами. Лично за мен щастието започна, когато я загубих окончателно. Охотно бих изписал на вратата на рая стиха, който Данте изписа на вратата на ада: "Lasciate ogni speranza, voi ch' entrate." — "О, вие, що пристъпвате през този праг, надежда всяка тука оставете."
Какво от това, че притежавате по-малко слабости от другите и че сте по-малко уязвими от тях? Достатъчна ви е една слабост, която да е известна. Би трябвало човек да е Ахил, но без пета, а това е невъзможно.
Добродетелта на някои хора повече блести в домашна обстановка, отколкото на публично място. Рамката ги загрозява. Колкото по-красив е един диамант, толкова по-лека трябва да е обковката. Колкото тя е по-пищна, толкова по-незабележим е диамантът.
Малко пороци пречат на човека да има много приятели в такава степен, в каквато му пречат твърде големите достойнства.
С две неща трябва да свикнем, за да понасяме живота: с разрушителното действие на времето и с човешката несправедливост.
Голямото нещастие при страстите не са страданията, които те ни причиняват, а грешките и низостите, които вършим заради тях и които ни позорят. Без тези неудобства страстите биха имали много предимства пред студения разум, който съвсем не ни прави щастливи. Страстите ни помагат да живеем, мъдростта – само да съществуваме.
Ако му липсва възвишеност, човек не може да бъде добър, а само добродушен.
Безпринципният човек е обикновено и безхарактерен. Защото, ако се беше родил с характер, щеше да почувства нуждата да си изгради принципи.
Човек често показва цялата душевна сила, на която е способен, подтикван от суета. Дърво, прибавено към остра стомана, прави копие; две пера, прибавени към дървото, правят стрела.
Глупостта нямаше да е глупост, ако не се страхуваше от ума. Порокът нямаше да е порок, ако не мразеше добродетелта.
Понякога снизхождението към враговете прилича по-скоро на глупост, отколкото на доброта или на душевно величие. ... Човек трябва да има сили да мрази неприятелите си.
Човек е щастлив или нещастен поради сума неща, които не се виждат, не се казват и не могат да бъдат изразени.
Инатът е характер кажи-речи толкова, колкото темпераментът е любов.
Любовта е мила лудост, амбицията – сериозна глупост.
Предразсъдъци, суета, пресметливост – ето какво управлява света. Този, чието поведение се ръководи единствено от правилата на разума, истината и чувството, няма кой знае колко допирни точки с обществото. Той трябва да потърси и намери почти цялото си щастие в себе си.
Необходимо е да бъдем справедливи, преди да бъдем великодушни, така както имаме ризи, преди да се снабдим с дантели.
Престорената скромност е най-благоприличната от всички лъжи.
Обществото е съставено от две големи класи: едната има повече ядене, отколкото апетит; другата – повече апетит, отколкото ядене.
Знае се, че честността е най-голямото препятствие по пътя към забогатяването.
Съзерцателният живот често е доста жалък. Човек трябва повече да действа, по-малко да мисли и да не се гледа как живее.
Изображение: Alchetron
