„Нещо за разкаянието”, нещо за греховете и нищо за добрите постъпки – хумористично от обичания писател Марк Твен
(Mark Twain, 1907, Photo by A.F. Bradley, New York)
Интересно как някои думи извикват погрешни асоциации. Да вземем например думата разкаяние. Без да се замисляме, ние свързваме тази дума изключително с понятието грях. Още от деца са ни втълпили, че човек се разкайва само за лошите си постъпки, а в действителност ние непрекъснато се разкайваме за добрите си постъпки. Много често, когато се разкайваме за някой грях, ние вършим това повърхностно, по навик, равнодушно, умозрително; но разкайваме ли се за някоя добра постъпка, това разкаяние бива мъчително, то ни изгаря, излиза направо от сърцето. Много често, когато се разкайваме за сторен грях, ние прощаваме на себе си и забравяме за случилото се; но разкайваме ли се за някое добро дело, не можем да се успокоим и се тормозим цял живот. И това разкаяние си остава вечно младо, силно, дълбоко, живо. Извършили сте от все сърце благодеяние на някой неблагодарник – с каква упоритост, с каква неизчерпаема енергия се разкайвате за това? В сравнение с това разкаяние разкаянието за грях е нещо бледо, жалко и преходно.
Абсолютно убеден съм, че всеки среден човек е устроен като мен, иначе не бих се заел да разголвам своята същност. Казвам „средният човек“ и се ограничавам с това, защото съм сигурен, че има хора, които не се разкайват за добрите си постъпки дори когато за тях им се отплащат с предателство и неблагодарност. Мисля, че малцината от този род би трябвало да живеят на небесата – те само пречат тук. В живота си аз съм извършил няколко милиона грехове. За много от тях навярно съм се разкаял – не помня вече; за други съм се готвил да се разкая, но съм решил, че не си струва; и съм ги забравил всичките, с изключение на най-последните и няколко по-стари. През живота си съм извършил единадесет хубави постъпки. И ги помня до една, но четири от тях си спомням особено ясно. И се разкайвам за тях винаги щом си ги спомня, което се случва най-малко петдесет и два пъти в годината. И винаги така горещо и така искрено, както съм се разкайвал и първия път. Събудя ли се нощем, тези четири постъпки са край леглото ми и ми правят компания до сутринта. От толкова извършени грехове само един ме е преследвал така дълго. И нито за един от тези грехове не съм се разкайвал с такава неизменна искреност и жар, както за тези четири красиви и благородни постъпки.
Може би вие, които четете тези редове, принадлежите към малцината заблудени, чието място е на небесата. В такъв случай няма да разберете за какво говоря, няма да усетите смисъла на думите ми; но вашият съсед ще разбере, ако е навършил петдесет години.
От „Писма от Земята. Автобиография”, изд. Народна култура, 1982
Снимки: commons.wikimedia.org, en.wikipedia.org
