За всяко възпитание има и невъзпитана гледна точка. В този случай тя е на Краля на комедията – Луис Си Кей, баща на две дъщери и доста невъздържан човек с професионално чувство за хумор.
(Louis C.K. accepting an award at the 76th Annual Peabody Awards in 2017)
За детските въпроси
Децата никога не са доволни от вашите отговори. Няма случай, в който да кажат: „Благодаря, всичко ми стана ясно!” Не. Те продължават да си питат: „Защо, защо, защо???” – и питат дотогава, докато не започнеш да се чувстваш като пълен глупак.
За родителите на детската площадка
Преди време се отнасях съвсем нормално към тези хора, те дори ми харесваха. Но когато и аз се сдобих с деца, всичко се промени. Сега съм принуден да общувам с хора, с които преди не бих искал да разговарям при никакви обстоятелства. При всяка среща с тях си мисля: „Мамка му, не съм те избирал, не ща да си говоря с теб. Просто нашите деца са се харесали по някаква глупава причина…”
За четенето и децата
Да възпитаваш деца е трудно, защото е скучно. Ето, детето седи до теб и двамата четете книжка със скорост 50 минути в страница . И ти едновременно си ужасно горд от него, и умираш от скука.
За детското дърдорене
Децата дърдорят през цялото време. И хич не им дреме, зает ли си или не. Дори внезапно да почнеш да ги замерваш с нещо, те ще продължат да те засипват с техните си глупости. Нито едно 5-годишно няма да каже: „Тате, я първо си свърши работата, аз ще почакам!”. Не, децата не правят така.
За нецензурните изказвания
Аз имам две момичета. И разбира се, старая се да бъда образцов баща. Дори имам свои правила – например, да не псувам в тяхно присъствие. Само че, не винаги се получава. Знаете ли, има стресови ситуации, когато просто изтърваваш някоя дума пред децата. Помня, че веднъж приготвях вечеря. И поднасяйки супата на дъщеря си, неволно се изпуснах: „Яж тая шибана супа, дето ми съсипа вечерта!”
За възпитанието
Аз не възпитавам деца. Аз възпитавам бъдещи възрастни, така че да бъдат подготвени за всичкия ужас, който ги чака в живота.
За осъждането
Никога не съдя другите родители. Спомнете си поне един момент, в който сте виждали как обезумяла майка крещи на детето си навън: „Не издържам вече, ще се побъркам с тебе!” А хората стоя и гледат осъдително: „Боже, каква ужасна майка!”. Какво знаете вие – тия хора не са родители, те просто нямат деца. Защото в подобна ситуация всеки родител би си помислил: „Какво ли е направил малкия лигльо? Горката жена!”
За болестите
Детето е ходещ бацил, който живее в твоя дом и постоянно те заразява с нещо. Миналата неделя изкарах грип. Заразих се, защото малката ми дъщеря ми се изкашля в устата, направо в гърлото. Тя се опитваше да ми сподели някакъв секрет. А секретите, според нея, е нужно да се казват право в устата.
За ролята на бащата
Бащата не е помощник на майката. Той е баща. И има куп потресаващи умения, които незнайно защо никога не може да използва у дома. Вие например имате успешен ландшафт бизнес, а не можете да облечете и нахраните 4-годишната си дъщеря? Възможно ли е това? Ами да. Просто се вземете в ръце и направете това, което можете. Дори да направите грешки, децата все едно – ще ви обичат.
(Louis C.K., Ursula Parker, and Hadley Delany in Louie, 2010)
(Louis C.K. in Louie, 2010)
За най-сложната работа
Да бъдеш родител е все едно да си опрян до стената. Това е работа, която не може просто за зарежете. Да оставите своя гаечен ключ на мястото му и кажете: „Е, момчета, стига толкова. Тръгвам си!” Не, тука подобно нещо не може да се случи.
За хленченето
Колкото и силно да обичате своето дете, има ситуации, в които то ви вбесява. Например, когато започне с хленченето: „Защо да не изям един сладолед? Искам сладко!” В такива моменти понякога забравяш, че си родител и много би искал да кажеш: „Знаеш ли какво, приятел? Я върви на майната си!”
За отношенията в семейството
„По дяволите, цялата тая работа!” – това е фразата, която действително съхранява брака. А не „Ние се обичаме толкова много…”, не. „По дяволите, цялата тая работа!”
(Louis C.K. in Louie, 2010)
Източник: mel.fm
Снимка: en.wikipedia.org, imdb.com
