Такава е философия на руския публицист, писател, социален философ и революционер. Роден от неузаконената любов между заможен земевладелец и 16-годишната дъщеря на дребен немски чиновник, Александър се сдобива с измислената от баща му фамилия Херцен , нарекъл го „син на сърцето”( от „herz” на немски „сърце”). Още като студент в математическия факултет на Московския университет, Александър става лидер на обществото на свободомислещите, проповядващо срещу всякакъв вид насилие и остро критикуващо порядките в царска Русия. През 1834 г., заради скалъпено обвинение срещу него и съмишлениците му, е арестуван и заточен. В журналистическата си работа е известен с псевдонима Искандер. Херцен е истински пионер на руската политическа емиграция и издател на първия революционен вестник „Колокол” (1857-1867). Романът му „Кой е виновен?” е един от първите социално-психологически творби в руската литература.
„Навсякъде, във всичко да бъда на страната на свободата и против принудата, на страната на разума и против предразсъдъците, на страната на науката и против фанатизма, на страната на водещите народи против изостаналите правителства“ ~ Ал. ХЕРЦЕН
Alexander Herzen (1812 ~ 1870), c.1860
Не сърцето, а разумът е съдник на истината.
Сега философията не може да бъде възприета от масите. Философията като наука предполага известна степен на развитие на самомисленето, без което не можеш да се издигнеш в нейната сфера. На масите изобщо са недостъпни безтелесните умозрения; те възприемат онова, което има плът.
На запазващите личните си убеждения е скъпа не истината, а онова, което те наричат истина.
Няма постоянно щастие, както няма и нетопим лед.
Има въпроси, които вече никой не засяга не защото са били решени, а защото са омръзнали; без да са се уговорили, се съгласяват да ги смятат за непонятни, минали, непредставляващи интерес и не споменават за тях
Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е напълно невъзможен.
Всички религии основават нравствеността си върху покорството, тоест върху доброволното робство.
Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не правим нищо.
Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.
Най-малко егоизъм има у роба.
Егоизмът ненавижда всеобщото, той откъсва човека от човечеството, поставя го в изключително положение; за него е чуждо всичко, освен собствената личност. Той навсякъде носи със себе си своята злокачествена атмосфера, през която светъл лъч не може да проникне, без да се деформира.
Няма по-лошо страдание от това, да не вършиш нищо.
В природата нищо не възниква мигновено и нищо не се появява на бял свят в съвършено готов вид.
Грандиозните неща се вършат с грандиозни средства. Само природата върши великото даром.
Да проповядваш от амвона, да увличаш от трибуната, да поучаваш от катедрата, е много по-лесно, отколкото да възпиташ едно дете.
Дори простият материален труд не може да бъде вършен с любов, ако знаеш, че е напразен.
Какво щастие е да умре навреме човек, не умеещ в нужния час нито да слезе от сцената, нито да продължи напред.
Младостта е винаги самоотвержена.
Природата не може да противоречи на човека, ако човекът не противоречи на нейните закони.
Уважението към истината е начало на премъдростта.
Смехът е едно от най-силните оръжия срещу всичко отживяло.
Страшните престъпления водят след себе си страшни последствия.
Няма мисъл, която да не може да бъде изказана просто и ясно.
Снимка: commons.wikimedia.org