(Detail of Pride from The Seven Deadly Sins and the Four Last Things by Hieronymous Bosch, c.1500, Prado Museum, Madrid)
Първият признак на гордостта – това е обидата. Когато човек се обижда – това говори за дълбоко скритата му гордост. Обидчивите хора са много горди и самолюбиви личности. И когато се уловим в мислите си, че сме се обидили, това вече свидетелства, че в нас живее гордостта, тази страшна, разрушителна зараза, страшна болест, която изяжда душата както ръждата – желязото.
Обидата… Тя може да бъде справедлива или несправедлива, но когато в сърцето ни живее обида, заедно с нея не може да има ни любов, нито смирение, ни кротост, нито мъдрост – нищо. И благословен е човекът, който е разбрал, че в него живее обида. Че е обиден на ближните си, обиден на живота си, а има и такива безумни хора, които са обидени и на Бога.
За такива Соломон казва: „Безумието на човека изкривява пътя му. А сърцето му негодува против Господа“ (Притчи 19:3). Той се обижда на Господ, че не му е дал нещо си. Не му е дал власт, богатство, не му е дал здраве, но точно в това е и скритата проява на гордостта. У пророк Авакум има такива думи: „Презорливия“, (превежда се от църковно-славянски език като „горд, надменен“), обидчивия човек и който величае себе си, няма да успее“ (сравн. Авакум, 2:25). Погледнете само – „презорлив“ – т. е. горд, надменен, разбира се, това е нещо лошо; „който величае сам себе си“ – също лошо; „обидчивият“, т.е. този, който се обижда – няма да наследи благодатта. И колко важно е да осъзнаеш и разбереш в духовния си живот, че това зло, което живее в нас не се премахва другояче, освен с покаяние и смирение.
И благословен е този човек, който под духовен живот разбира не само поклоните, акатистите, не само каноните, нито продължителните богослужения, но преди всичко да има смирение и любов. И когато се смиряваме и не се чувстваме обидени от никого, тогава в сърцето ни ще се всели любовта и Божията благодат изобилно ще почива върху нас. Толкова е просто – избавим ли се от гордостта, ще си отиде обидчивостта, а отиде ли си тя, ще дойде състраданието и любовта към ближния. А състраданието и любовта са верни признаци, че в душата на човека живее Божия Дух, живее благодатта.
Да ни помогне Господ да се избавим от гордостта и нейното свидетелство – чувството на обида, да възлюбим ближния си, да се смирим и осъзнаем, и разберем, че не сме достойни за нищо, а ако Господ ни дава нещо, то това е само по милостта Му. И тогава винаги ще сме Му благодарни. Благодарни за здравето, за болестта, благодарни за скърбите и за радостите – за всичко да сме благодарни на Господа!
Автор: Архиепископ Теогност, наместник на Светата Троицко-Сергиева лавра
Източник и снимка: pravoslaven-sviat.org
Картина: Wikimedia Commons
