Великите за великите
(Alexandre Dumas, 1829, by Achille Devéria)
На този, който създаде Д'Артанян може всичко да се прости.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
Всички велики достойнства, така както и незначителни недостатъци на Дюма са имали известен наивен, безгрижен, не само младежки, но някак си детски, момчешки, палав характер на закачливост, веселие и гореща, жадна, инстинктивна влюбеност в живота.
Александър КУПРИН, 1919
Никой не може да се сравни по ум с Александър Дюма. Има много писатели, значително по-големи от него, но по-достоен за любов и по-нежен от него няма никой друг. Та нали най-главното е не да учудваш, а да накараш да те обикнат, да те обикнат – поне такова е моето желание и моят стремеж. Впрочем фактът, че Дюма не е станал велик писател е зависел само от него. Природата го е създала като гений, то той пръска и разпилява своите духовни съкровища и вместо да носи блестящи, искрящи одежди, а би могъл да ги носи – той носи прости, понякога дори закърпени.
Шандор ПЕТЬОФИ, 1847
Александър Дюма беше истински учител по история на народните маси.
Едмон и Жюл дьо ГОНКУР, 1863
В нашия век никой не се е ползувал с такава популярност, както Александър Дюма (баща – бел.р.). Неговият успех е повече от успех, това е триумф. Александър Дюма е не само име френско, той е и европейско, нещо повече – той е име световно.
Виктор ЮГО, 1872
По умението на бърза ръка да скалъпва романи, той, Дюма, беше истински гигант – добродушен гигант, сякаш нагърбил се с мисията откровено да развлича милионите си читатели. Заради количеството той жертваше качеството, не придаваше значение на литературните достойнства на своите произведения и говореше това, което му се искаше, съвършено непринудено, сякаш беседваше с приятел, уютно разположил се в ъгъла до камината….
Емил ЗОЛА, 1875
(Alexandre Dumas in 1855)
Дюма беше фантазьор, пушач на опиум и се чувстваше в областта на невъзможното като у дома си.
Емил ЗОЛА, 1876
Съмнително е дали Франция е имала друга история освен тази, запечатана на страниците на Дюма.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
По увлекателност на повествованието, Дюма е равен на Дикенс и повече няма какво да се каже.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
Да, Дюма е несъмнено велик разказвач. И в него има нещо вълшебническо, но той прави магиите си с билки, взети от самия живот. Той обичаше ярките цветове и острите подправки, но никога не говори празни приказки.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
Учудващо явление: положителните хора и сериозните литератори и досега смятат Дюма за лекомислен, булеварден писател, за когото може да се говори само с малко пренебрежителна, малко снизходителна усмивка, а между другото неговите романи, въпреки стогодишната си давност, живеят, въпреки законите на времето и забравата, с предишната си неотслабваща сила и с предишното си хубаво очарование, както приказките на Андерсен, както „Чичо Томовата колиба”, и ще дарят мнозина и мнозина занапред читатели с тихи и светли минути.
Александър КУПРИН, 1919
Изображения: Wikipedia, Wikimedia Commons
