„Въобще три важни фактора забелязваме в творчеството на Сенкевича: любов, хумор и страдание. Във всичките му произведения любовта е най-съвършено изобразена.” ~ Ал. БАЛАБАНОВ, 1904
Сенкевич е най-популярният полски белетрист. В края на XIX и началото на XX век той е увенчан със световна слава и творчеството му се сочи като образец на художествено майсторство при разработката на историческа тематика. На първо място тук заслугата се пада на романа „Quo vadis“, преведен на много езици и проникнал до всички кътчета на света. Но преди да обърне поглед към историята, Сенкевич пише разкази и повести из съвременния нему полски живот („Хуморески от папката на Ворошило“, 1872 г.; „Скици с въглен“, 1877 г.; „Янко музикантът“, 1879 г.; „За хляб“, 1882 г. и др.), някои от които и днес си остават класически примери на белетристичното изкуство. В началото на 80-те години на миналия век авторът идва до заключението, че със своите дребни прояви и с липсата на по-възвишени идеали действителността в тогавашна Полша не е подходяща за творческо пресъздаване; такива произведения не носят полза на поробената родина. В писмо от 1880 г. до един свой приятел Сенкевич пише: „Почувствах отвращение към разказа, към героите-лилипути и към сантименталността на тънко звучащата квинта, към своите и чуждите творби от този род, та си рекох: iam satis. Ще опитам на друга нота. Там, в миналото, всичко е така ясно и величаво в противовес на бедността на днешния живот.“ (К. М. Куев)
Световното признание на Сенкевич идва с Нобеловата награда през 1905 година.
(1846 ~ 1916)
Щастието винаги е там, където човек го вижда.
Да желаеш е приятно, но още по-приятно е да бъдеш желан.
Хората се сближават от ученическата скамейка и други нещастия.
Както светлината извира от слънцето, щастието извира от любовта.
Богатство, слава, власт – всичко е дим, суета! Богатият ще срещне още по-богат, прославеният ще бъде засенчен от нечия по-голяма слава, могъщият ще бъде победен от по-могъщ. Но може ли дори императорът или някой от боговете да изпита по-силна наслада, да бъде по-щастлив от обикновения смъртен в мига, когато на гърдите му диша скъпата му гръд или когато целува любимите устни? Любовта ни прави богоравни…
Както сатаната е паднал ангел, така и омразата е изродила се любов.
В света на злото, глупостите, неувереността и съмненията, наричан съществуване, има нещо за което си струва да живееш, и което несъмнено е силно като смъртта: това е ЛЮБОВТА.
Богаташът може да си позволи всичко, дори добродетел.
На изтощеното поле растат само плевели.
Професията на писателя крие бодли, за които читателят не мечтае.
Забелязал съм една странност: сред безумни сам ставаш безумен и, нещо повече, започваш да откриваш в безумието някаква прелест.
Ако слепец се препъне в камък и падне на пътя, винаги ругае камъка, въпреки, че виновна е слепотата му.
В мен има двама души — актьор и зрител. Често зрителят е недоволен от актьора.
За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас. („Quo Vadis”)
Вселената я държи на плещите си не Атлас, а жената, и понякога си я подхвърля като топка.
Който носи в себе си слънцето, е способен да запали всички наоколо. Онзи, в който гори огън, дори и ярък, подпалва само стоящите наблизо.
Докато не те убият, няма от какво да се страхуваш, а убият ли те – какви ти страхове!
Никога страхът не ни кара да служим толкова всеотдайно, както го прави благодарността.
Каквото е обществото, такава е и литературата.
Небето е едно цяло, водата също, а между тях душата на човека е в самота.
В нас има морален инстинкт, който ни пречи да се радваме на смъртта дори на враг.
Животът заслужава смях, затова хората му се смеят.
Колкото по-велик философ е човек, толкова по-трудно му е да отговаря на въпросите на обикновените хората.
(Sienkiewicz of by Kazimierz Pochwalski, 1890)
Изображения: commons.wikimedia.org, en.wikipedia.org
