Бедността и богатството не са въпрос на материални блага, те са състояние на ума!
1. Култът към „скъпите вещи"
Помните ли, когато бяхме деца родителите ни, бабите ни, съседите, леличките в детската градина, всички все ни повтаряха: „Не пипай това, знаеш ли колко струва?" Сервизи, изложени на показ, които никога не използвахме, защото бяха за „специални случаи" , красиви декорации, които ни забраняваха да докосваме, защото „струваха скъпо"... Отидехме ли на гости на някое съседско дете, гледахме с влажни очи руските играчки, старателно подредени на най-високия рафт на секцията – те не бяха за деца, нищо че са играчки!
У нас личната удовлетвореност, комфорт и угаждане, нямаха никаква стойност, защото всичко, което правехме беше „за пред хората". Тази еснафска почит към вещите и тяхното криворазбрано предназначение ни програмира, още от съвсем ранна възраст, да бъдем бедни и да мислим бедно... Да вярваме, че предметите са по-достойни и по-важни от хората.
Затова и днес, в опити да компенсираме липсите от детството си, караме скъпи коли, взети на лизинг, който едвам смогваме да изплащаме, купуваме си жилища, големи телевизори, теглим кредити, за да вдигаме пищни сватби, но да пожертваме нещо от това, за да обиколим света, ни се струва живо кощунство!
В нашата психология е заложено правилото: „Не е важно на нас да ни е добре, важно е Вуте да ни вика Евала!"
2. Носете си новите дрехи, момчета!
Скринове, гардероби и мазета, пълни с килими, сервизи, одеяла, спални комплекти и всевъзможни предмети, старателно приготвени за бъдещето. Тази мания да имаме и да кътаме, да планираме времето си 50 години занапред, да подсигурим живота на поне две поколения след нас, е поредният абсурд в народопсихологията ни. Днес никой не би постлал леглото си с рошав розов губер, одеялата отдавна ги изядоха мишките, а сервизите са демоде. И така всичките години ходене по сръбско, турско и румънско, болният кръст и лишенията от екскурзии на нашите родители, отидоха зян. Затова, носете си новите дрехи, приятели! Не робувайте на вещи и имоти, защото каквото и да правим не можем да прогнозираме бъдещето, нито да върнем изгубеното минало. Или както го е казал Жорж Льометр: "Да се наслаждаваме на настоящето – в него е богатството на целия наш живот."
3. Все другите са ни виновни
Марко Семов беше написал: „Директор като се пенсионирал, оставил мястото на наследника си и му казал: „Когато работите в завода тръгнат зле, отвори плика..." Не минало много време, работите тръгнали зле. Новият началник си спомнил съвета на стария. Отворил чекмеджето, взел плика, прочел го. Там пишело: „Щом работите тръгнат зле, сменяй хората...Ако пак така вървят, обещай, че до една година всичко ще се оправи. Ако пак не успееш – хвърляй всичко върху предшественика си." А българинът минава директно на последната препоръка."
„Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското, а то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците, затова най-често размахваме националните недостатъци по-високо от националните си добродетели."
Така е и мисленето ни, така и с работата ни. Когато нещо не върви, когато не успяваме, все другите са виновни – я скапаните пътища, я бюрокрацията, я таксиметровите шофьори, я политиците, я ромите, я бежанците, я Европа, я Америка... Но никога ние!
Докато гледаме все в чуждата паница, никога няма да напълним своята!
Изображения: HD Wallpaper
