„Само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости.”
ЦЕННОСТИ
„Само ценното се обича. В един човек можеш да обичаш ума, сърцето, волята.” ~ Учителят ДЪНОВ
Ние днешните хора не можем да се похвалим, че имаме много ценности в живота. Не става дума за ценности чисто материални – скъпоценности, злато, имоти. Такива има и не по-малко от всички времена в историята. Думата е за един друг род ценности, които нито „ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”. Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности.
Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим!
От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата. Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост.
Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят. Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е свеж. Вие неволно почвате да дишате с пълни гърди и една мощна радост ви обзема, тя ви завладява и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и красотата на дишането. Така оценявате истински тази първична нужда – дишането. Оценявате дишането правилно, непосредствено, живо. Ето една жива мярка, една красива оценка на нещо неотменно необходимо.
Скитали сте дълго, изморени сте от дълъг път и впечатления. Изживели сте при това много лишения и недоимъци. Стигате някъде при хубав извор всред природата. Нямате нищо за ядене, освен няколко сухи къшейчета хляб. Мислите ли за нещо друго? Вие се нахранвате с благодарност и с каква радост! Вие благодарите с цялата си душа, че имате тези няколко сухи къшейчета хляб. Вие изпитвате живо тяхната благодат. Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична нужда – хляба. И му давате своята истинска цена. А какъв сладък, отморителен сън бихте спали след подобна разкошна трапеза! Вашите възобновени сили ще ви подскажат за цената и нуждата на онзи сън, който не е предшествуван от нищо болно.
Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот.
Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика! Така в душата си ще посадим семена на други още по-велики ценности от друг разряд, които нам, хората на днешния крайно нервен, крайно материалистичен век са непознати. Ценности, които ни отварят очите за същината на нещата и истината в битието. Ще прозрем негли съществуването на Бога, на великата творческа разумност. Ще схванем тази най-велика ценност в живота. Ще се приближим с цялото си същество до нея. Ще почнем да черпим непосредствено от живия, вечния източник на живота и да творим блага, които се творят само с божествено вдъхновение.
Да дойдем до тази ней-велика „ценност” в нашия земен живот, ето най-красивия смисъл. Защото ние едва след това почваме да живеем. Едва след това в нас се събужда истинския усет към разбиране на нещата, към проникване на тяхната същина. Защото у нас едва тогава се пробужда любовта, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим.
Някога в древността хората бяха издигнали красотата в култ. Тя служеше дори за мярка и в правдата. Имаха хората поне една ценност. А сега, ние се опиваме в съвременния културен живот от кърви, от злоба, мъст и от пълното обезобразяване на нещата. Имаме ли ние някоя ценност и мярка в простия си всекидневен живот, която да ни тика към красота и добро? Наистина има обществени порядки и законоположения. Ала те за жалост, не смогват да стигнат до глъбините на човешката душа и да преобразят живота му. А какво е съвременното отношение към музиката, науката, изкуството? Са ли те някаква ценност за нас? За голямо съжаление, всичко това остава далеч от нашата същност, от нашата душа, която единствено може да ни преобрази.
Първично, непосредствено изживяване на първичните ценности в живота. Ето пътят към вдъхновение, творчество и преобразяване на всекидневния ни живот в живот на радост, в живот смислен, красив и добър за всички. – Път за разцъфтяване на живота.
Посвещавам на всички и всичко, което събуди в мен усет за първичното и непринудено отношение към нещата и ми даде възможност да опитам красотата на тоя живот.
Източник: bialobratstvo.info
Картина: Hieronymus Bosch, The Garden of Earthly Delights, Museo del Prado, Madrid - en.wikipedia.org
