През 1898 г. Толстой публикува трактат под заглавие "Що е изкуство?". Дневниците и писмата му показват колко продължително го е писал, а в заключението му той признава, че проблемата го е занимавала цели петнадесет години и че на нея той гледа едновременно като на изповед и на естетически манифест. Пет години по-късно, през 1903 г. Толстой публикува критически очерк, озаглавен "За Шекспир и драмата", където основните идеи на "Що е изкуство?" са продължени и конкретизирани чрез и до днес оставащите най-остри и най-несправедливи критически преценки за Шекспировата драматургия. Ако в "Що е изкуство?" патосът на Толстой е преобладаващо позитивен – какво е и какво трябва да бъде истинското изкуство, – в "За Шекспир и драмата" патосът му е преобладаващо негативен – какво не е и какво не трябва да бъде истинското изкуство, пример за което според Толстой дава Шекспир, дори и когато цялото човечество го признава за гений на гениите. А и публикуваното още през 1894 г.
(Илья Репин, Портрет писателя Льва Толстого, 1887)
Статията на Е. Кросби ме наведе на мисълта да изкажа и моето отдавна установило се мнение за произведенията на Шекспир, което е напълно противоположно на мнението, установено за него в целия европейски свят. Като си спомням цялата борба, съмненията, притворството, усилията да настроя себе си, които преживях като резултат от пълното ми несъгласие с всеобщото преклонение, и понеже предполагам, че мнозина са изпитали и изпитват същото, мисля, че не е безполезно да изкажа определено и откровено моето несъгласно с мнозинството мнение, още повече че изводите, до които стигнах, разглеждайки причините за несъвпадането на моето мнение с общо установеното, изглежда, не са лишени от интерес и значение.
Моето несъгласие с установилото се мнение за Шекспир не е следствие от случайно настроение или лекомислено отношение към предмета, а е резултат от многократните ми упорити опити в течение на дълги години да съгласувам виждането си с изградените гледища върху Шекспир у всички образовани хора на християнския свят.
Помня удивлението, което изпитах при първото четене на Шекспир. Очаквах да получа голяма естетическа наслада. Прочитайки обаче едно след друго смятаните за най-добри негови произведения: "Крал Лир", "Ромео и Жулиета, "Хамлет", "Макбет", аз не само не изпитах наслада, но почувствах неотразимо отвращение, скука и недоумение от това, аз ли съм безумен, като смятам за незначителни и направо лоши произведенията, които се приемат за връх на съвършенството от целия образован свят, или е безумно значението, което този образован свят приписва на произведенията на Шекспир. Недоумението ми се засилваше и от това, че винаги живо съм чувствал красотата на поезията във всичките й форми; тогава защо съчиненията на Шекспир, признати от целия свят за гениални художествени произведения, не само не ми се нравеха, но ми бяха направо отвратителни? Дълго не вярвах на себе си и за да се проверя, в продължение на петдесет години по няколко пъти се захващах да чета Шекспир във всички възможни варианти: и на руски, и на английски, и на немски в превод на Шлегел, както ме посъветваха; четях по няколко пъти и драмите, и комедиите, и хрониките и безпогрешно изпитвах едно и също: отвращение, скука и недоумение. Сега, преди написването на тази статия, вече 75-годишен старец, желаейки още веднъж да проверя себе си, отново прочетох целия Шекспир от "Лир", "Хамлет" и "Отело" до хрониките за Хенриховците, "Троил и Кресида", "Бурята", "Цимбелин" и още по-силно изпитвах същото чувство, но вече не на недоумение, а на твърдо несъмнено убеждение, че неоспоримата слава на велик гениален писател, с която се ползва Шекспир и която кара писателите в наше време да му подражават, а читателите и зрителите да търсят в него несъществуващо достойнство, като накърняват своето естетическо и етическо разбиране, е огромно зло, както всяка неистина.
Макар да знам, че повечето хора така силно вярват във величието на Шекспир, че прочитайки това мое съждение, дори няма да допуснат възможността то да е справедливо и няма да му обърнат никакво внимание, аз все пак ще се постарая, както мога, да покажа защо смятам, че Шекспир не може да бъде признаван не само за велик и гениален, но дори и за най-посредствен съчинител.
От: "Що е изкуство", Лев Толстой, УИ. "Св. Кл. Охридски", 1994
Картини: ilya-repin.ru
William Shakespeare, The Chandos portrait (held by the National Portrait Gallery, London) - en.wikipedia.org
