„Личността се самоутвърждава в собственото безумие по два начина: чрез пари и чрез любов.“
Дейвид Хърбърт Лорънс (1885 ~ 1930), по-известен като Д. Х. Лорънс е британски поет, есеист и художник и един от най-скандалните писатели на миналия век. Най-добрата му творба, „Любовникът на Лейди Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 г. и е забранена едновременно в Англия и Америка, като е обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид чак през 1960 г. и то след съдебен процес. Във всичките си романи Лорънс изследва със завидна прямота сексуалните и психологически взаимоотношения между двата пола, макар всъщност да засяга много значими социални и исторически теми.
(1885 ~ 1930)
Няма същество от дивата природа, което да съжалява само себе си. Птицата пада от клона премръзнала, без капка жалост към самата себе си!
Хората съвсем не са зли, ако са свободни. Зли ги правят неволята и нуждата да печелят. Освободят ли се всички от преследването на средствата за живот - в света ще настъпят изобилие и радостен труд.
Дайте ни богове. О, дайте ни ги! Дайте ни богове. Толкова сме уморени от хора и машини.
Човек уби на земята тишината и оскверни тихите кътчета, където по-рано слизаха ангели.
Човек трябва да се научи да обича, а за да се случи това, той трябва да мине през доста страдания.
В същността си любовта е огромна усмивка.
Обичам да опитвам нови неща и да откривам, че ги мразя.
Обичам да пиша, когато чувствам злоба.
Светът е толкова сложен, непонятен и чудовищен. Просто хората са толкова многочислени и непоносими.
Светът е сборище на безмозъчни идиоти, а неговото унищожение е невъзможно.
Даже в най-нормалния човек бушуват ужасни бури.
По-добре да умреш, отколкото да живееш механично живот, изпълнен с повторяемост.
Искам да живея така, че да не изпитвам съжаление през нощта.
Живеем за това, което ни вълнува, и точка по въпроса.
За да започнеш да живееш, трябва първо да се научиш да се отказваш от живота.
Както знаем, прекаляването дори с най-божественото води до разрушение.
Страхувам се, че ентусиазмът ми се изпарява, когато се очаква от мен да върша истинска работа.
Да желаеш е по-добре, отколкото да притежаваш.
Всяко живо същество изпитва желание за любов.
Да дадеш живот, не е тъй лесно. Това не значи да го даваш на глупци, да се оставяш живи мъртъвци да те разкъсат, а да запалиш нов живот там, дето го е нямало, макар и само в белотата на една изпрана носна кърпичка.
Водата - Н2О - се състои от две части водород и една кислород, но вода ги прави нещо трето, неизвестно никому. Атомът съединява две сили, но само присъствието на трета го превръща в атом.
Не търси нищо друго, освен истината, - само истината. Хладнокръвно я търси - и стигни до същността. Стигни - и веднага си задай въпроса: какъв лъжец от мен се е получил?
Казват: морето е студено. Но не крие ли то у себе си най- горещата, най-лудата кръв?
В течение на един живот човек изживява много епохи.
Личността се самоутвърждава в собственото безумие по два начина: чрез пари и чрез любов.
Любовта в нашият век е още една забава за малоумни.
Нужно е напълно да се разтваряш в миговете, но не и в друго същество.
Любовта е път, който отрича всички останали пътища. Това е... свобода за двама.
Фалшивата любов е красива торта, но много лош хляб. Тя предизвиква силно емоционално разстройство. Такъв е и съвременният брак или още повече съвременният развод.
Всички жени се делят на съпруги и любовници.
В това е всяка женска философия за живота: душевно спокойствие и физическо удобство.
Главният интерес на жената е друга жена. Как тя изглежда? Какъв мъж е вързала? Как той я развлича?
Жената иска да я обичат, да говорят с нея и едновременно да изгарят от страст по нея.
Ако обичаш мъжа, отстъпи, когато той се е заинатил; прав ли е той, или не - отстъпи. Това в съпружеския живот е първото правило.
Не е по силите на съвременната жена да си изключи разума, а безкрайните мисли са по-лоши от всички мъчения.
Повечето жени никога не обичат, даже и не започват да обичат. И мъжете също. Те даже не знаят, какво значи това.
Да, днешните мъже са пестеливи на чувства и са жалки. Страхуват се от чувствата, страхуват се от живота!
Ако нещо не ти е по вкуса, промени го, а ако не можеш да го промениш, търпи.
Животът е пътуване към ръба на знанието, последвано от скок.
Знанието е най-великият дар на живота. Ако притежаваш знание, означава, че си щастлив, че си свободен.
Това, което очите не виждат, от него душата не я боли, то просто не съществува.
Понякога да бъдеш глупак не е толкова глупаво, ако искаш да постигнеш своето.
С годините човек става все по-ненаситен, защото все повече усеща своята тленност. Само младоста е готова да вярва в безсмъртието.
С приближаването на критическата възраст необразованите истерични жени буквално полудяват.
Да се смириш с това, че животът е велика пустиня, означава, да отидеш до самият край на битието.
Докато животът не изглежда за човек пуст и нищожен, всичко останало е маловажно, независимо от това дали е щастлив или нещастен.
Животът е поносим само тогава, когато разума и тялото съществува в хармония, в равновесие и във взаимно уважение.
Читателят в наши дни откликва, само когато се обръщат към неговите пороци.
Възможно е раят за душите на умрелите да се намира в сърцата на живите.
Намерете смелост в тялото си, иначе късметът ще се отрече от вас.
Няма по-прекрасно същество от човек, който е смел и пълен с живот. Смисълът е такъв: бъдете смели, за да не изпуснете щастието.
Бъдещето е обезпечено, ако човек вижда в себе си нещо хубаво, добро.
Формата е мъртва кора. Истинската същност е нестабилна.
Времето се измерва не с дните и часовете, а с промените в душата.
Човек е изменчиво същество, и заедно с него се променя значението на думите.
Такава е нашата цивилизация, такова е нашето просвещение: в хората се възпитава само една потребност - да се харчат пари. А гаранция за тяхното изкарване няма.
Парите, ако ги има са отрова; ако ги няма са гладна смърт.
Вярно, че всичко в живота е нелепо. Но когато нелепостите нарастват в твоя живот, и самият ти ставаш нелеп.
Смъртта е велик финал. Тя позволява да познаеш най-високият връх на живота.
Любовта скоро ще възтържествува на Земята. И ще настане царството на живите хора.
Източник: Д. Х. Лорънс, „Пернáтата змия“, „Дъгата“, изд. Колибри, „Любовникът на лейди Чатърли“, изд. Труд
Снимка: IMDb