Коледно писмо до 9-годишната му дъщеря
През 1966-та, инвестиционният анализатор, политик и вдъхновяващ оратор Хари Браун (1933 ~ 2006) пише Коледно писмо до 9-годишната си дъщеря. И вместо да й подари обичайния подарък, решава да сподели с любимото си дете най-простата истина на света – че в този живот никой за нищо не ни е длъжен. Писмото на Браун е публикувано в синдикалната му вестникарска колонка "The American Way," и се превръща в истинска сензация, която продължава своя поход във времето. И да, истината не винаги е топла и уютна като Коледа, но ни дарява с радостта от смисъла.
20 Декември, 1966 г. ~ The American Way, Vol. 5, No. 51
♥ Подарък за моята дъщеря
Привет, миличка,
Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало – книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.
И така: никой за нищо не ти е длъжен. Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не може да бъде теб, освен ти самата. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той, е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.
Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.
Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.
Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.
Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен. Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.
Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.
Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден.
Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, приятелство, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.
Не е толкова лесно да опиша наведнъж това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако всяка Коледа препрочиташ това писмо, смисълът му ще ти се прояснява малко по малко.
Никой за нищо не ти е длъжен.
Снимка: johnnykramer.com
