За яснотата на космическите закони, назаем от бестселъра „Не пипай тази книга" на немския майстор на исторически и езотерични романи
(Poem of the Soul - The flight of the soul, 1854, by Anne-François-Louis Janmot (1814-1892), Museum of Fine Arts of Lyon)
Както физическият, така и финият свят има свои закони. В случая ни интересуват т. нар. духовни или космически закони. Думата космос е гръцка и означава ред. Следователно ние живеем в ред или в някаква част на този ред, който подлежи на закономерности, тъй като в противен случай щеше да е хаос (също идва от гръцки), т.е. безредие. Ние сме част от реда и неговите закони. Накратко ще спомена най-важните от тях.
1) Законът за причинността (Закон на кармата) (*Споменатите четири закона - за причинността, аналогията, резонанса (вибрацията) и ритъма (прилив-отлив) са част от основните (7) херметически закони (+ на ментализма/ума, на полярността/ противоположността и на пола/ активно и пасивно начало).
Това е законът за причината и следствието. Същото казва и поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш"; за материалисти и атеисти: „Каквото повикало, такова се обадило". Според него, ако сеем деструктивност, ще пожънем деструктивност. Ако сеем злоба и омраза, ще получим злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100 % ще получим пшеница, а не ръж. Според това как се грижим за семето и колко внимание му даряваме, толкова по-добре и по-голямо ще израсте то, без значение за какво семе става дума. Този закон е наречен също Закон за равновесието или Закон за кармата (от санскрит „карма": действие, понякога го превеждат като път на служене). Законът за кармата се основава на принципа, че очевидно ние хората можем да научим правилното божествено-духовно поведение само когато по-късно изпитаме същото нещо, което сме причинили на други живи същества. Не става дума за наказание, както твърдят критиците и незнаещите. Законът по-скоро е в услуга на духовната еволюция, разбрана чрез опита. Той е гаранция, че всеки човек (или по-точно: всяка душа) ще се сблъсква с един и същ проблем толкова дълго, колкото е необходимо, за да го реши. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се връща към нас като бумеранг. От хората се иска пълна отговорност за съдбата им. В енергийното поле (аурата) ясновидецът вижда кармата, т.е. живото човешко минало - мисли, чувства, дела. Той не провижда задължително в бъдещето, а само в направеното до момента и евентуално може да предположи последствията. Те ще се сбъднат, ако човек не промени нещо в живота си. Съдбата е изменчива. Съдба означава, че това, което сме излъчили, ще се върне към нас. Ако на следващия ден вземем генерално решение, което ще промени живота ни към конструктивност и любов, съдбата ни също ще се промени.
2) Законът за аналогията (Каквото горе, такова и долу)
Този закон е известен и като херметическия закон на Хермес Трисмегист: „Това, което е долу, е същото като това, което е горе. И това, което е горе, е същото като това, което е долу, за да допринесе за чудото на едно единствено нещо". Афоризмът е популярен и като „Каквото на небето, такова на земята". В макрокосмоса, така и в микрокосмоса действат едни и същи закони. Духът, съзнанието и мистичното са вплетени в тъканта на нашия материален свят, но качеството и стойността на тези отвъдни понятия са непълни. Етиката, любовта, мъдростта, познанието, истината и радостта са само земен отзвук на това, което е в отвъдното. Ако се замислим, че за момента човешкият мозък не използва и 20 % от потенциала си и че нашата божествена искра е джудже, което се грижи за комуникацията с божественото, само можем да предполагаме какво точно означава аксиомата „каквото горе, такова и долу". Към Закона за аналогията спада и аксиомата „каквото вътре, такова и отвън". Тялото е отразена картина на душата и съответно болестта е отражение на вътрешното състояние, на състоянието на душата.
3) Закон за резонанса
Както човекът, така и духовният свят подлежи, подобно на камертона или радиоприемника, на Закона за резонанса. Приемник, настроен на УКВ, не може да улавя средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако някой е агресивен и пълен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да вземе само тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Изразите „Всеки вижда това, което иска да види" или „Светът около тебе е твое огледало" означават същото нещо. Светът около нас ще предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако резонираме с любовта, ще я привлечем към себе си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме. Това се нарича качество на резонанса. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната. В отвъдното качеството на резонанса е по-разбираемо като Закон за афинитета или Принцип за привличане на подобното. Елементарната сила, която задвижва онези съзнателни процеси, е тази, която ние обичайно наричаме „небе" или „ад". Защото, когато - по Закона за резонанса - духовните тела на всички лъжци и на всички самоубийци, измамници, лихвари и т. н. се съберат в отвъдното - за тях това е истински „ад". Но и на Земята е същото. Тъй като и тук преживяваме Закона за резонанса, и тук лъжците се събират с измамници, лихвари и т. н., за такива хора Земята става „земен ад".
4) Законът за превъплъщението се базира на закона за ритъма
Ритъмът може да бъде наречен регулирана вибрация. Както вибрацията се отнася към музикалните ноти, така ритъмът се отнася към мелодията. В ритъма има повторение и цикли. Цялата вселена може да бъде категоризирана с понятия като вибрации, ритми и вълни - последица от структурираните, периодични фази, които са в основата на всяко събитие. Животът и всичко, свързано с него, се разгръща в поредица от прогресии и цикли, които са спираловидни по природа; след това те отново се събират. В опредено време всичко се превръща в своята противоположност. Към този закон можем да причислим и Закона за реинкарнацията. Както материята е разделена на две - на мъжка и женска - така животът се подразделя на битие и отвъдно. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно който може да се отдръпне в известна степен от субективността на явленията, разбира, че раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо. Животът се разгръща в полярен свят, в редуването на две различни плоскости - на материално-физическо и на финоматериално-отвъдно. Когато се връщаме от отвъдното вън от физическото, говорим за реинкарнация, за въплъщаване на душата или прераждане. Тук е в сила познанието, че в новата инкарнация вземаме всички действия - „добри" и „лоши", за да разберем приятното и неприятното, което сме причинили на другите преди, и на тази основа да продължим своето духовно развитие Това се подчинява на Закона за причина и следствие: един ден ще трябва да пожънем всичко, което сме посели. Учението за прераждането говори за колелото на прераждането. Някои вярват, че играта от раждане, смърт и прераждане продължава до безкрай, защото постоянно вършим нови неща, които отново и отново ще трябва да изпитаме върху себе си. Това едва ли е така (направо бих казал, че не бихме имали и желание...). Цикълът се преустановява с постигането на една определена степен на етика и съзнание - или казано по-просто: когато ние станем едни „приятни" хора, няма повече да се връщаме на Земята. Едва тогава ще прекратим колелото на преражданията, когато решим всички задачи, поставени от нас самите, и всички събития, които желаем да преживеем, бъдат преживени. Ако това състояние някога бъде постигнато, ние винаги можем отново да се инкарнираме по желание, може би, за да бъдем другар или съпруг/а на някого, или пък лечител или монах. Ако не искаме, развитието на душата продължава във фино-материалния свят. Там няма граници, защото и финият свят е изграден от различни нива и пространства (с които сега няма да се занимавам, за да не усложнявам темата). Последната степен на самопознание, самооблагородяване, саморабота в смисъла на учението на Исус би трябвало да е възможно да се изпълни в един земен живот.
От: „Не пипай тази книга", Ян Ван Хелсинг, превод от английски Светослав Коев, изд. „Дилок“, 2007
Изображение: Poem of the Soul - The flight of the soul, 1854, by Anne-François-Louis Janmot (1814-1892), Museum of Fine Arts of Lyon
