За силата, смирението и прошката, назаем от Гари ЗУКАВ и „Мястото на душата”
Louis Janmot (1814-1892), The Angel and the Mother (Poem of the Soul 3) (1854), Musée des Beaux-Arts, Lyon, France
Какви са характерните черти на един истински силен човек?
Истински силният човек е смирен. Това не е фалшивото смирение на човека, който умишлено се снишава, за да бъде на нивото на по-нискостоящите. Това е ши-ротата на човека, който откликва на душевната красота във всяка срещната личност и в постъпките й съзира делата на въплътената на Земята душа. Смирението е безобидността на човека, който цени, почита и се прекланя пред Живота във всички негови форми. Загрижени ли сте за Земята? Именно смирените никога не вредят на Земята.
Какво значи да си безобиден?
Това означава да бъдеш толкова силен, че да нямаш нужда да вредиш на никое същество. Означава още следното: да бъдеш толкова способен и надарен, че самата представа да демонстрираш сила, като вредиш, да е чужда на съзнанието ти. Без искрена смиреност вие не можете да имате такава сила, защото когато чувствате, че дадена ситуация или човек не ви карат да се чувствате уважавани, силата ви изоставя.
Смиреният дух крачи в един познат свят. Хората за него не са странници -- те са негови спътници на Земята. Смиреният дух не иска повече, отколкото му е необходимо, а онова, което му е необходимо, му се дава от Вселената. Смиреният дух е доволен, когато истинските му потребности са задоволени и не е натоварен от изкуствени.
Смирените са свободни да обичат и да бъдат самите себе си. Те нямат изкуствени цели, към които се стремят. Не ги привличат символите на външната сила. Не се борят за външна власт. Това не значи, че не се гордеят с нещата, които вършат добре, нито че не влагат всичко от себе си в тях, нито пък означава, че когато е необходимо, не позволяват на околните да ги тласкат напред.
Да се съревновавате, значи да се борите за нещо заедно, съвместно, да се стремите към нещо, да се опитвате да го постигнете, да търсите нещо с другите. Ако онова, към което се стремите, е да имате престиж, да ви забележат или да получите златен, а не тенекиен медал, съревнованието е мотивирано от личността. Вие се борите да добиете сила за сметка на другите, да утвърдите надмощието си над някой човек или над група хора. Борите се за външна сила. Като се борите за една или друга награда, вие карате света да оцени и признае стойността ви, преди вие сами да се оцените. Поставяте чувството си за преценка в ръцете на другите. Дори и да спечелите всички златни медали в света, вие не притежавате сила.
Ако онова, към което се стремите, е радостта от безрезервното раздаване, от това да отдавате целена-сочено, с радост и съзнание всичко, което имате, за онова, което съграждате съвместно с другите, съревноваването ви е проява на вашата душа.
Човекът, който притежава истинска сила, прощава. Прошката не е въпрос на морал. Тя е енергийна динамика. Когато прощават, повечето хора искат другият човек да запомни, че са му простили и са забравили. Този вид прошка манипулира човека, който получава прошка-та. Това не е прошка. Това е средство за извличане на външна сила.
Да простиш значи да отхвърлиш товара на преживяното. Когато решите да не простите, това, което не прощавате, остава при вас. Когато решите да не простите, вие сякаш си слагате зацапани, страшни очила, които изкривяват всичко, и тъкмо вие трябва всекидневно да гледате Живота през тези нечисти стъкла, защото сте предпочели да ги запазите. Желаете всички други да виждат света по същия начин, защото самите вие искате да го виждате така, и това наистина е светът, който гледате, но само вие го виждате такъв. Гледате през стъклата на собствената си нечиста любов.
Да простите значи да не търсите отговорност от другите за собствените си преживявания. Ако не поемете отговорността, вие я прехвърляте на някой друг и ако не сте доволни от живота си, ще се мъчите да го промените, като манипулирате този човек. Оплакването и недоволството например са прояви на тази динамика. вие искате някой да поеме отговорност за преживяванията ви и да ги промени.
Оплакването е вид манипулация, но вие сте свободни да направите следващата крачка. да започнете да усещате и да споделяте, без да манипулирате. Важен в
случая не е фактът, че споделяте, а намерението, което стои зад него. Когато вместо да споделяте, вие се оплаквате, изживяването е негативно. Всичко зависи от начина, по който извайвате, оформяте споделянето, от намерението, с което споделяте. Преди да споделите, запитайте се. "Какво е намерението ми, като споделям това? Определена реакция ли търся ?" Чрез тези въпроси можете да изясните отношението си, преди да вложи-те своята енергия в думи. Когато поемете отговорност за изживяванията си и споделите опита си в приятелски дух, вие все едно, че прощавате.
Когато търсите отговорност от някого за преживяното от вас, вие губите сила. Не можете да знаете какво ще направи другият човек. Затова когато разчитате на някой друг за жизненоважните ви неща, вие постоянно живеете в страх, че човекът няма да оправдае вашето доверие. Представата, че някой друг е отговорен за вашите преживявания, стои в основата на идея-та, че прошката е нещо, което един човек дава на друг. Как можете да простите на някой друг това, че сте предпочели да не сте силни?
Когато прощавате, вие преставате да сте критични както към себе си, така и към другите. Олеква ви. Вече не сте вкопчени в отрицателните преживявания, причинени от решенията, които сте взели, докато сте се учили. Това е съжалението. Съжалението е двойна негативност, представляваща вкопчване в негативността. Когато съжалявате за нещо, вие губите сила. Ако един човек страда от преживяванията си, а друг се смее, на кого му е по-леко? Кое от двете състояния е по-безобидно? Сърцето, което танцува, е невинно. Човекът, кой-то не може да се засмее, е обременен. Именно танцува-щото сърце не може да навреди.
Това не значи, че вие не се учите от преживяното и не го прилагате всеки път, когато вземате решения. Това наричаме отговорен избор. От душата не се иска нищо. друго, освен да правите всичко възможно до предела на способностите си, колкото се може по-добре.
Истински силният човек мисли и възприема ясно. Яснотата води до мъдрост. Тя означава да виждаш мъдро. Тя е способността да долавяш и да разбираш илюзията и да я оставиш да се разиграва. Яснотата означава да можеш да прозираш отвъд постъпките на дадена личност чак до силата на безсмъртната й душа. Тя е умението да можеш да разбираш какво се стреми да бъде изявено -- здравето и единението на личността и еволоцията на душата. Тя е способността да разпознаваш явяващите се в света на времето и пространството нематериални динамики. Тя означава да разбираш законите на кармата и привличането и тяхната връзка с онова, което преживяваш. Тя е умението да можеш да прозираш ролята на отговорния избор и във всеки момент да решаваш както трябва.
Яснотата е способността да виждаш проявите на душата в материалния свят. Тя е резултат от решението да се учиш чрез мъдростта, а не чрез страха и съмнението. Яснотата ви помага да се отнасяте към околните със състрадание, без да ги съдите.
Картина: Louis Janmot (1814-1892), The Angel and the Mother (Poem of the Soul 3) (1854), Musée des Beaux-Arts, Lyon, France