Сатирично, критично, комично – „Колектив и криза” от майстора Радой Ралин
Колективът беше малък, но задружен. Производствените задачи се изпълняваха, би могло да се каже с въодушевление, като в една задруга от доброто родово време.
Колективно на кино и оперета, в неделя на мач, в планината за гъби, на язовира за риба.
Подаръци и торти – на всички младоженци…
Гащички, шапчици и ританки – на всяко бебе…
Дамаджани за всички именни дни…
Портокали за случайно заболелите…
И рози и цветя въобще…
Но една внезапна заповед изискваше от тяхното предприятие в растеж да съкратят само двама души! Двама, но кои? Това беше страшното в заповедта, че не се определяше. Колективът сам трябваше да реши! Демократично!
И в разстояние на три месеца спряха колективните посещения на кино и оперета, а в неделя – на мач, за гъби, за риба. Никакви подаръци за младоженците (младите изобщо престанаха да се женят!), за новородените (които закъсняваха, с надежда да се изясни въпросът), никакви портокали за болните, защото бяха целокупно болни. Пощата носеше ежедневно доноси (оттогава се въведоха количките!): срещу всекиго се набираха по толкова доноси, колкото е броят на щатните единици. Излизаха на бял свят скрити детайли, неподозирани епизоди, драматични ситуации, шекспировски конфликти: всеки лъсна като един дълбоко окопал се бивш човек.
След кратко време, поради изоставане на предприятието, налагаше се персоналът да бъде увеличен с още 10% и въпросът с пренасочването отмря.
Само че вече:
всеки си ходи сам на оперета и кино, на мач, за гъби и риба, не дарява младоженци, за да не го обвинят в извънбрачни връзки с единия от тях, не дарява бебета, за да не му припишат бащинство, не навестява болни – епидемиите бързо се предават…
Иначе членският внос се събира редовно!
Снимка: socbg.com
