Новата книга на авторката на бестселъра „Романът на Зелда Фицджералд“ е посветена на Алва Вандербилт, забележителна личност, която използва своето огромно богатство, за да се бори за правата на жените преди повече от век.
Тази увлекателна история за една от най-ярките личности на американската „позлатена” епоха ни връща в края на XIX в. – време на бурно икономическо развитие, но и на закостенели нрави, предразсъдъци и неравноправие.
(Алва Вандербилт, 1883)
Алва, дъщеря на разорен плантатор, се омъжва за наследника на най-богатия мъж в Америка, железопътния магнат Корнилиъс Вандербилт. Амбициозната южнячка попада в центъра на нюйоркския светски живот, организира бляскави балове и строи имения, които и днес се смятат за архитектурни забележителности. Алва има неограничени възможности да осъществява грандиозните си планове, но трябва да преодолява и много емоционални сътресения. Тя посреща трудностите и предателствата по нестандартен начин – скандализира обществото със своя развод и става лидерка на суфражетките.
Споделяме интервю с авторката на „Романът на Алва Вандербилт“ Терез Ан Фаулър (изд. Обсидиан)
След големия успех на „Романът на Зелда Фицджералд” Алва Вандербилт е героинята на новата ви книга. Защо избрахте личност, за която се знае твърде малко?
Попаднах на статия от 1934 г. за прословутата битка за попечителство над Глория Вандербилт. Бях заинтригувана от скандала и започнах да търся още информация за фамилия Вандербилт. Алва е станала част от нея чрез брака си с един от наследниците на тази най-богата навремето фамилия. Бързо разбрах, че тя е била изключително интересна жена.
Алва има лоша репутация. Смятат я за материалистка, която е парадирала с огромното си богатство и е принудила дъщеря си да сключи брак по сметка. Но тя е била и суфражетка, борила се е за включването на афроамериканките в движението за избирателни права и е помогнала за основаването на Националната женска партия. Как съгласувахте тези противоречия?
Беше предизвикателство. Но при проучванията си разбрах, че лошата й репутация е незаслужена. Много от хората, писали за нея тогава, са я критикували, защото се е осмелила да отстоява себе си във време, в което от жените се е очаквало да се задоволяват с „женски“ занимания. Заклеймявали са я за действия, които са били постоянна практика за хората от нейната класа. Тя е била само една от многобройните изумително богати хора от т. нар. „Позлатена епоха“ – последните три десетилетия на 19 век. Тогава показността и разточителството на новобогаташите в Америка са били повсеместна практика. Не можем да виним Алва повече, отколкото останалите. Щом осъзнах това, вече можех да изградя персонаж, основан на фактите, а не на репутацията ѝ.
Мислите ли, че „недостойното“ поведение на Алва би било интерпретирано по различен начин, ако е било демонстрирано от мъж?
Абсолютно. В случаите, в които тя е била определяна като „нахакана“, един мъж би бил наречен „амбициозен“ и „отстояващ своето“. Мъжът е „лидер“, а жената – „деспотична“. Мъж, който предпазвал дъщеря си от неподходящ брак въпреки нейната съпротива и ѝ уреждал „много по-добър“, би бил възхваляван, докато Алва е била демонизирана за това. Действията й са били разглеждани през призмата на предубежденията на епохата. Но и през следващия век тези оценки са били повтаряни до втръсване.
Което не означава, че тя е била безукорна. По-скоро е била силна жена, която не се е съобразявала с изискванията за „благовъзпитаност“. Била е наказана и от мъжете, и от жените за отказа й да си знае мястото.
През 2018 г. възможностите за жените все още са ограничени в сравнение с тези за мъжете. Как са се променили правилата и обществените очаквания и кои са си останали същите?
Сега обществото подкрепя жените да получават образование, да имат професии и да работят в сфери, които преди са били само мъжки. Но доста изследвания показват, че жените все още носят по-голямата част от отговорността за домакинството, дори и когато работят на пълен работен ден и печелят колкото (или повече) от партньорите си. И жените все още обичат да се упрекват една друга (а и самите себе си), че не са постигнали определени стандарти – практика, която наистина трябва да спре.
Преди първата си брачна нощ Алва знаела шокиращо малко за секса. Била посъветвана да лежи неподвижно като дъска – ако покажела, че изпитва удоволствие, мъжът й можело да постави под въпрос нейната добродетелност. Днес в интернет има безброй секс видеоклипове. Твърде далеч ли сме стигнали от потискането на сексуалността до прекалената ѝ експлоатация? Няма ли златна среда?
За щастие, повечето хора са в златната среда. И продължаваме да изграждаме по-позитивна към секса култура. Култура, в която е приемливо жените да бъдат сексуални създания, каквито на мъжете винаги им е било разрешено да бъдат.
Но прекалената експлоатация на секса винаги е била проблем, дори и във времето на Алва (макар и не в нейните кръгове, разбира се). И сега е така. Трябва да продължим да образоваме себе си и дъщерите си (също и синовете и партньорите си), да окуражаваме сексуалността, която дава сила, а не унижава.
Движението #metoo превърна в гореща тема истинността на историите на жените. Какво би казала Алва по въпроса?
В романа ми е описано как тя изживява изневярата на своя съпруг и какво отношение получава, когато решава да не я приеме безропотно, а да поиска развод. Това ни помага да видим голямата картина в културно отношение – колко вкоренени са тези женомразки нагласи и практики и колко е трудна борбата срещу тях, – та в крайна сметка и изневярата на една жена да може да получи справедлива и безпристрастна оценка.
Мисля си, че Алва би казала, че проблемът с истинността е най-вече проблем на силата – кой има последната дума. Към финала на книгата Алва говори на дъщеря си за усилията, които жените трябва да положат, за да получат избирателни права. Тя казва: „Мъжете уважават единствено силата. Така че трябва да сме силни“.
За епиграф сте избрали цитат от Джордж Елиът, голямата викторианска писателка, която е използвала мъжки псевдоним. „Жребият на жената се определя от любовта, която тя приема.“ Какво послание към съвременните жени отправя отказът на Алва да приеме статуквото?
Днес жените сме под обсада – бомбардирани от послания, целящи да ни убедят, че имаме нужда от корекции. Трябвало да сме по-слаби, по-стегнати, по-руси, по-млади, по-успели, по-добри съпруги, майки, дъщери и т.н. Дотолкова ни внушават, че се нуждаем от някакъв продукт, някакво ръководство или процедура, за да изглеждаме добре, че започваме връзките си с мъжете с чувство за малоценност. Резултатът често е неудовлетворение и нещастие.
Алва в крайна сметка е била щастлива, след като е отхвърлила съпруга си и е приела партньор, който е бил истинската й любов. По-късно е получила огромно удовлетворение от обществената си дейност, с която е подобрила живота на безброй жени. Ако съвременните жени се научат да отхвърлят безполезните и нездравословни изисквания към тях, ще са способни да правят по-добър избор и да бъдат по-щастливи и по-удовлетворени от живота си.
Изд. Обсидиан, „Романът на Алва Вандербилт“ Терез Ан Фаулър, превод Надя Баева
Снимки: изд. Обсидиан
