„Животът е една ужасно сива събота, но все пак трябва да се живее.“
Антъни Бърджес е автор на множество романи, но най-известният от тях е „Портокал с часовников механизъм”. Книгата, публикувана през 1962 г., е считана за една от най-важните антиутопии на ХХ век, книга, която обявява правото на личността на свой собствен избор за най-сакралното човешко право. Произведението е екранизирано от режисьора Стенли Кубрик през 1971 г.
Освен че пише велики романи, британският писател е и композитор. Още от дете учи музика и винаги е твърдял, че би предпочел да бъде считан за композитор. Деветата симфония на Бетовен е значим елемент в романа и в екранизацията „Портокал с часовников механизъм“.
(Антъни Бърджес, 1986)
Човек, който е избрал Злото, в определена степен е по-добър от този, когото са принудили към Доброто.
Които са против чудото на личността, те са и против лошотията, затова Правителството, съдилищата и училищата не ти позволяват да си лош, защото не ти позволяват да си личност.
Ние съвместяваме в себе си и Бога, и дявола, макар и не едновременно.
Грехът в действителност е просто синоним на егоизма.
Тези които крещят най-силно за правата на човека, не обичат да предоставят същите тези права на другите.
Нито един човек не се стреми към политическа власт от чист алтриузъм.
Винаги се чувствам неспокоен, когато философията започва да мирише на барут.
Насилието у младите хора е аспект на тяхното желание да създават. Но защото не знаят как да използват енергията си творчески, те правят точно обратното – разрушават.
Нечовешко е да си единствено добър, както и да си единствено зъл.
Ако човек няма право на избор, той престава да бъде човек.
Нормалността е тежест и пречка, ако живеете в луд свят.
Няма особен смисъл да пишеш роман, ако не покажеш морална трансформация или помъдряване на главния герой.
Изкуството не ни отвежда до доброта и праведност. То е нравствено неутрално, като вкус на ябълка.
Всяка трохичка опит е храна за ненаситната душа на художника.
Цялото изкуство е само един от аспектите на сексуалноста.
Да бъде оставен намира е най-безценното нещо, което човек може да иска от съвременния свят.
Всички знаем кои сме, но не знаем кой бихме могли да станем...
Цялата наша съвременна история е история за борбата на малките храбри личности срещу огромните машини.
Независимостта не се моли, стоейки на колене.
Тялото е сложен механизъм, а душата не. Сега душите се щамповат върху конвейера.
Този който постъпва справедливо, няма приятели.
Аз не съм фанатик. Но когато видя подлост, се стремя да я унищожа.
Ако очакваш най-лошото от един човек няма как да си разочарован.
Всеки убива това, което обича.
Това, което хората наричат любов, е да вземат всичко и да не дадат нищо в замяна.
Когато хората се молят, те признават, че са загубили.
Смей се и света ще се смее с теб. Хъркай и ще спиш сам.
Афоризмите са подобни на адвокат, неизбежно виждащ само едната страна на делото.
Музиката не говори нищо на разума: тя е идеално структурирана безсмислица.
Винаги е добре да знаеш откъде си тръгнал и да го почиташ. Да знаеш откъде си тръгнал е част от пътя към мястото, на което отиваш.
Здрав разум е да опиташ даден метод и ако се провалиш, да признаеш честно и да опиташ друг. Но преди всичко – опитай нещо.
Разочарованието отваря перспектива за хаос.
Училището е велик храм на безсмислено учение.
Всички се нуждаем от пари, но и отчаянието има своите граници.
Есента се случва само веднъж в живота.
Всички ние сме обречени не на смърт, а на умиране.
Вие си подписахте смъртна присъда със самия факт на вашето съществуване.
Любовта към студената бира е женствено, декадентско, американско.
Животът е една ужасно сива събота, но все пак трябва да се живее.
Ако не ти харесва скуката, тогава разшири кръгозора си.
Настоящето е само нестабилна граница между познатото и неизвестното.
Не губете самообладание. Без самообладание не можете нищо да постигнете.
Снимка: en.wikipedia.org
