Руският поет и баснописец и поучителната му история за висините, слабостите и талантите.
(Незавършен портрет на Иван Крилов от Карл Брюлов, 1839)
Орел и кокошки
На красоти очите му да се любуват
във ден, от слънце засиял,
Орел летял
и там, където мълнии стануват.
След полета в призвездния простор
за отдих Царят-птица кацнал на стобор.
Защо? Загадка любопитна!
Капризни са царете не от днес:
или поискал на стобора да направи чест,
или съвсем не правел царски жест,
а просто нито дъб, нито скала гранитна
наоколо съзрял.
Щом малко постоял
на друг стобор, Орелът прелетял.
Това видяла качулата Квачка
и тъй на своята кума рекла:
„Приказват само - орлови крила!
Подобен полет и за мене е играчка.
Ако река, без много зор
ще литна от един на друг стобор.
Не бива да сме занапред глупачки,
да гледаме орлите със захлас -
не са те с нищо повече от нас;
нали видяхме ти и аз,
че те летят по-ниско и от квачки.“
Орелът, от брътвежа отегчен,
й казал: „Права си, но не съвсем.
Прелитат и по-ниско от кокошките орлите,
но никога кокошки не ще стигнат висините!“
***
Ако талантите оценяш ти,
за слабостите време не губи напразно;
усещайки кое у тях е силно и прекрасно,
вникни в различните ни висоти!
Превод от руски: Александър Миланов
* Незавършен портрет на Иван Крилов от Карл Брюлов, 1839 - bg.wikipedia.org
